Само Балзак би спечелил, брат…

До 10 февруари включително българските писатели, поети, драматурзи, публицисти, литературни критици и историци могат да кандидатстват пред Министерството на културата за финансова подкрепа на творчески проект в областта на литературата. Това е една от мерките, която се отпуска от държавата на пишещите братя в условията на пандемията.

 

В конкурсната сесия могат да кандидатстват братя по перо, които имат издадени в хартиен формат една и повече книги или са поставили на сцена минимум една авторска пиеса. Общата сума за финансиране на проекти е 300 000 лева, като всеки писател може да кандидатства за максималната сума от 6000 лева. Оттук веднага може да пресметнем, че шансове да получат пълната сума имат 50 пишещи братя.

При кандидатстването се подава подробно описание на идейния проект. То трябва да е до 3 страници, като в него ясно трябва да е посочен жанрът на произведението, темата, синопсиса. Ако става дума за стихосбирка, се изпращат от 5 до 7 стихотворения, а ако е роман – между 7 и 10 страници художествен текст. Изпраща се и творческата биография на кандидата и препоръка от издател. Без да ви ударят подобно рамо, може да минете само ако кандидатствате за драматургични текстове.

Подадените заявки ще се разглеждат от експерти от една от дирекциите в Министерството на културата ( с кодовото название ПНДОП), а също така и от външни експерти – от творчески съюзи и от университети.

Всичко изглежда лесно и прекрасно, но до момента, в който се стигне до условието романът или стихосбирката, спечелили финансирането, да бъдат написани в рамките на година.

Милен Русков.

Такава завидна бързина притежават малцина. Романът „Възвишение“ на писателя Милен Русков, например, спечелил множество награди и превърнат в пиеса и филм, е писан в продължение на две години. Както сам писателят признава, правел го е на ръка, защото било по-бързо, отколкото на компютър. Изписал седем тефтера с кожени подвързии с писалка с мастило със стоманен писец. Предпочитал я пред химикалките, които заяждали на всеки втори ред върху тетрадките с гланцирани листа. Писалките му били най-обикновени – от 4 лева, защото скъпите били правени от алуминий или друг метал и тежали. Накратко – Русков бил помислил как да си осигури всички необходими условия, така че писането му да върви с невероятна скорост.

Оноре дьо Балзак.

Но, както разбирател, и той не е написал романа си за година. Такава бързина вероятно притежава единствено Балзак – с неговия пословичен работохолизъм (да работи между 15 до 17 часа на ден) и безконтролно консумиране на кафе, за да остане по-дълго време бодър и буден. Но Балзак е живял в друго време, в друг свят, а дори и да си го бяхме представили като наш съвременник, той щеше да кандидатства за подкрепа пред френското министерство на културата – а там предварителни условия за време, в което да напишеш романа – няма. Трябва само да докажеш, че си писател, когото издават.