Тази събота отбелязваме Международния ден на джаза. Музиката, която се свързва с импровизацията, с дълбокия копнеж по истинските неща, извиращ от дъното на душата.
С двете правила как да живеем, завещани ни от Дюк Елингтън: Правило № 1. Никога не се предавай. Правило № 2. Винаги си припомняй правило № 1. Затова и предложенията ни са тематични – подчинени на идеята, че изкуството разтърсва, за да променя.
Спектакълът „Празникът“ в Малък градски театър „Зад канала“
В събота, 30 април, от 19.00 часа ви препоръчваме да заложите на спектакъла „Празникът“ на режисьора Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“.
Той е създаден по интерпретацията на Дейвид Елдридж, който е ползвал за драматургична основа текста на датското трио Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Хансен, написан в началото на новото хилядолетие.
Историята започва със самоубийство, после преминава през голям семеен празник и разтърсваща поздравителна реч, водеща до катарзис.
Постановката има три номинации за наградаjd „Аскеер 2019“ – за най-добро представление, за водеща мъжка роля – за превъплъщението на Иван Бърнев, и за музика в лицето на композитора Калин Николов.
Операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус
Отново в събота, 30 април, от 19 часа, на сцената на Софийската опера ще може да гледате операта „Ариадна на Наксос“, в режисьорската интерпретация на Вера Немирова. Тя е посветена на 80-атата годишнина на българската примадона Анна Томова – Синтова. Основната сюжетна линия се завъртва около Ариадна, която е изоставена от съпруга си Тезей и отчаяно очаква смъртта. Вместо нея обаче при нея идва любовта в лицето на Бакхус – богът на виното и любовта.
Либретистът Хуго фон Хофманстал поставя въпроса за втория шанс в живота. Иска да провокира публиката да се замисли кога и защо всъщност получаваме втори шанс и каква е причината някои от нас лесно да преодоляват трудностите, а други – необратимо да се огъват под тяхната тежест.
Първомайски събори във Видинско
В неделя, на 1-ви май, се възползвайте от възможността да посетите съборите в селата Острокапци и Боровица.
Село Острокапци е разположено в малка долина по поречието на река Арчар, върху стар римски път. Някога там местните хубавци носели изострени калпаци и това дало името на селото. Сега в него живеят около 70 души – все шегаджии, горди с красотите, намиращи се в близост до Острокапци.
На 9 км северозападно от Острокапци се намира пещера „Магурата“, която се смята за една от най-красивите у нас поради факта, че е издълбана от тортонска река.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. По стените на пещерата има уникални скални рисунки, изобразяващи ловни сцени.
В пещерата има приказни галерии, простиращи се на дължина от около 2500 метра. В нея освен традиционните сталактити, сталагмити и сталактони, може да видите и синтрови джобчета и пещерни бисери. В едно от разклоненията на пещерата е обособена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино.
На 13 км северозападно от Острокапци се намира Рабишкото езеро, което е най-голямото по площ вътрешно езеро на територията на страната.
Още по на северозапад – на 29 км от Острокапци се намира Раковишкият манастир „Св. Троица“. Той е основан през X-XI век, по време на турското робство запада, по-късно е възстановен през XVII век от Св. Пимен Софийски, но век по-късно е опожарен. Днес е реставриран и е постоянно действащ.
Ако пък от село Острокапци тръгнете в посока югоизток, след 21 км ще стигнете до най-известните скални образувания в България – Белоградчишките скали. По пътя може да се отбиете в село Боровица, където също на 1-ви май местните правят събор и ще ви нагостят с традиционните за него ястия – домашно овче кисело мляко, баница и печено агне.
Наименованието на село Боровица идва от името на скала – Боров камък, която се извисява над селото. На върха й имало огромен вековен бор, който бил унищожен от пожар.
В близост до селото се намира пещера Неприветливата, а на около 500 метра от него – водопадът Бобока.
В покрайнините на селото се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край.
Ако успеете да достигнете до Белоградчишките скали, посетете останките от древно-римската крепост, скрита в едно от скалните образувания.Става дума за „Калето“, чието предназначение някога е било да служи за крепост-наблюдателница.
Погледнете от върха на „Калето“ – и някак без думи ще разберете какво са чувствали някога древните римляни, заплашени от нападения, погроми и смърт. Така и свободата ще ви стане по-скъпа и виното от изба Боровица – по-сладко.
