Резиденцията „Вюрцбург“ – все така атрактивна 335 след рождението на Балтазар Нойман

Днес си спомняме за немския архитект Балтазар Нойман, роден на днешната дата – 27 януари 1687 г., оставил прекрасни архитектурни шедьоври.

 

Нойман е роден в град Хеб, на границата между Чехия и Германия. Град Хеб преди се е наричал Егер и по онова време е бил част от Бохемия.

Балтазар Нойман е известен немски архитект от края на XVII – началото на XVIII век. В професията си се е проявил като много разсъдителен и дълбокомислен: над проектите си работел дълги години. Това дало своите плодове, тъй като построените от Нойман сгради и до днес се смятат за едни от най-забележителните постройки в Германия.

Нойман на банкнота.

Архитектът работел в богатия, разкошен стил на късния барок и рококо, който умело претворявал в дворцови и църковни здания.

Нойман е израснал в семейството на търговец и е имал възможност да учи много и да пътешества. Нойман отначало не бил архитект – преди да пристъпи към тази професия се трудел като инженер в артилерията.

Първата си знаменита сграда архитектът построил през 1719 година. За създаването на двореца „Вюрцбург” му трябвали 25 години. Сега наричат този проект една от най-забележителните постройки на XVIII век.

Дворецът, построен в разкошен стил, близък до бароковия, предизвиква възхищение със своя благороден, сдържан, но същевременно изискан стил.

Фасадата е изпълнена в спокойна цветова гама и доста строг стил, което не е характерно за обичайните дворцови постройки от онова време.

Дворецът „Вюрцбург”.

Зданието е украсено с колони на входа, с орнаменти на прозорците на втория етаж и с различни фигури на фронтона.

Градината от едната страна на двореца отлично го допълва, акцентирайки върху сградата. Украсата ѝ е проста, но същевременно богата.

Балтазар Нойман е отделил голямо внимание на стълбата, водеща към втория етаж. Трябва да отбележим, че за всички барокови архитекти този детайл е много важен – те винаги се стремят да направят възможно най-впечатляващ прехода от един етаж към друг.

Широкото, величествено бяло стълбище моментално потапя посетителите в лекия и приятен интериор на двореца.

Любопитното е, че отначало архитектът замислял да направи две парадни стълбища, които симетрично тръгват в двете посоки от вестибюла. Той обаче се отказва от идеята и прави на първия етаж една цяла стълба. На решението му повлиял френският архитект Жерман Бофран. Бидейки много рационален човек, той сметнал за нефункционален подобен размах на Нойман и го посъветвал да се спре на по-прост и лаконичен вариант.

През петдесетте години дворецът получава последното и едно от най-величествените си украшения – фреските на плафона над стълбището, дело на италианския художник Джовани Батиста Тиеполо.

Платно на Тиеполо.

Джовани Батиста Тиеполо е известен като „последния бароков художник”. Той декорира не само въпросния плафон, но и стените и таваните на двореца, подпомаган от сина си Доменико.

Наред с Вюрцбургския дворец са широко известни и други разкошни постройки на Нойман:

– дворецът в Брухзал;

Дворецът в Брухзал.

– резиденцията на епископа на Шпайер;

– замъкът Аугустинбург в Брюл.

Замъкът Аугустинбург в Брюл.

Балтазар Нойман се е отличил в строителството на църкви. Двете най-забележителни измежду тях са базиликата „Фирценхайлиген” и абатството „Нересхайм”.

Първата постройка, на външен вид приличаща на други католически църкви в Германия, също напомня приказен замък. Бароковият стил прави зданието изящно и богато. Както и в другите произведения на Балтазар Нойман, външната строгост и лаконичност са компенсирани от пищната вътрешна украса на сградата.

Вътрешното пространство е организирано така, че всичките му части – таван, стени, под – образуват единен рисунък, обща фактура. Всичко това е подсилено от разкоша на избраните материали – розовият и червеният изкуствен мрамор и позлатените повърхности създават тържествена атмосфера.

Интересното е, че строителството на църквата започва още преди да бъде завършен Вюрцбургският дворец, но приключва едва към 1772 година.

Балтазар Нойман умира 19 години преди църквата да бъде завършена, през 1753 година.