Новият генерален директор на Парижката опера Александър Неф даде специална видеоконференция за медиите, в която отчете в какво състояние заварва световноизвестния културен институт в условията на пандемия. Ето накратко акценти от наблюденията му и от бъдещите му планове за цифрова революция в най-стария френски оперен театър.
Александър Неф представи последиците от пандемията – от март 2020 г. са били отменени 145 спектакъла и са били върнати парите за 258.5 хиляди продадени билета.
1. Ремонтираните Opera Bastille и Opera Garnier
В същото време по време на първата национална карантина е бил извършен ремонт и вече сцената на Opera Bastille е готова да посрещне своята публика, а Opera Garnier се очаква да започне да функционира през януари. Залата на Opera Garnier е с капацитет 1979 места, а на Opera Bastille – 2723 места, но противоепидемиологичните мерки налагат зрителите да са максимум 1000 души и те да бъдат настанявани на разстояние един от друг, при следване на строг санитарен протокол. Навсякъде певците, музикантите и персоналът, включително в репетиционните зали, трябва да са с маски (изключението е единствено за тези, които пеят или свирят на духови инструменти). От края на август всички артисти, хореографи и репетитори имат възможност да си направят безплатни седмични тестове за COVID-19, но не са задължени, тъй като трудовото законодателство във Франция не позволява те да бъдат принуждавани.
2. Декемврийските премиери
До 1 декември Франция е в условие на втора национална карантина, но никой представител на властите не се е ангажирал да обяви каква ще бъде съдбата на културните институти след това. За това и Неф сподели само какви ще бъдат краткосрочните творчески планове на операта – запис на спектакъла „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер. Продукцията на тетралогията е замислена като ключовото събитие на годината в чест на напускащия музикален директор на операта Филип Джордан. Александър Неф обеща да посочи наследника му следващата седмица. Сценичната версия на „Пръстенът на нибелунга“, поръчана на Калисто Бийто – испанският театрален режисьор, известен с радикалните си интерпретации на класически опери, бе отложена за сезон 2023/24, но записът на операта, както вече стана известно, трябва да бъде приключен в близките седмици, за да бъде излъчен за новогодишните празници. През декември трябва да бъде отложената от ноември премиера на „Травиата“ на Верди, режисирана от Саймън Стоун, а в средата на месеца по план предстои премиерата на „Кармен“ на Бизе, поставена също от Бийто. Ето защо репетициите в Opera Bastille са в разгара си.
Балетът на операта се готви за балета „Баядерка“, насрочен за 4 декември, когато би трябвало да бъде голямото завръщане на трупата на сцената след на практика цял сезон отсъствие.
„Репетициите позволиха на изпълнителите да си възвърнат формата и отново да станат част от артистичното семейство“ —обяви Орели Дюпон, която е артистичен директор на балета.
Тя разказа и как в момента по време на репетициите на „Баядерка“ правят предколеден видеокалендар. Така от 1 декември в социалните мрежи ще се появяват само отделни откъси –определени отрязъци, а на Коледа ще бъде пусната цялата сцена „Царството на сенките”. Този проект ще бъде първият на новата аудиовизуална интернет платформа на Парижката опера, наречена условно operachezsoi („Опера у дома“).
3. Онлайн излъчванията – вече платени
Карантината е убедила ръководството на Парижката опера, че виртуалната аудитория би могла да осигури сериозен икономически ресурс. През пролетта излъчванията бяха безплатни (13 опери и 8 балетни спектакъла имаха над 2.5 милиона гледания). При втората национална карантина обаче бе въведен платен формат. На 13 ноември бе обявена специална вечер, посветена на съвременните хореографи Сиди Ларби Шеркауи, Тес Волкер и Меди Керкуши.
„Събитието не бе само зрителски успех“ – коментира заместник-генералният директор Мартен Аждари. „На живо излъчването се гледаше от 5000 души, като цената на билета за онлайн гледане бе 4.49 евро. Освен това продадохме и 1500 билета по време на следващите 48 часа, в които спектакълът бе достъпен в интернет“ – обясни Аждари.
Основната идея на новата платформа е да се сведе до минимум зависимостта от разпространители – трети страни, било то социални мрежи или телевизионни канали, и по този начин да се намери нов модел на финансиране, който да не обезценява труда на артистите по време на излъчванията в мрежата.
4. Загубите на Парижката опера заради пандемията и стачките
По време на пресконференцията Александър Неф засегна и чувствителния въпрос за загубите на Парижката опера през 2020 г.: те възлизат общо на 88 милиона евро – 45 милиона загуби поради пандемията и 4 милиона – заради стачките на артистите (стачките бяха през януари, когато балетистите изразиха несъгласието си срещу замислената пенсионна реформа на президента Еманюел Макрон, с която той им отнема възможността да се пенсионират на 42-годишна възраст). В същото време Парижката опера си спести и 39.4 милиона евро от неизпълнени лицензионни договори, като в крайна сметка загубите й се оценяват на 50 милиона евро.
Мартен Аждари представи и финансовите отчети на Парижката опера, като се започна със ситуацията от преди десет години. Неговата цел бе да открои основните тенденции: държавното финансиране постоянно намалява, а собствените приходи на театъра бързо се увеличават. Това става основно благодарение на търговските дейности (туристически турове, даване на помещения под наем и др.). За десет години бюджетът на Парижката опера се е увеличил с 165%, от 6.9 милиона евро през 2010 г. на 18.5 милиона през 2019 година. За това заслуга имат, както меценатите (техният принос се е увеличил със 141% – от 7.7 милиона евро е достигнал 18.5 милиона евро), така и увеличените цени на билетите (цената на най-скъпите билети е скочила почти двойно – от 145 евро на 210 евро за оперен спектакъл и от 80 евро на 150 евро за балет).
5. Министър на културата – фен на операта
За 2020 г. общият бюджет на Парижката опера е бил 230 милиона евро, като държавната субсидия е в размер на 93.9 милиона евро или 41 процента.
Във Франция е всеизвестно, че Парижката опера е първостепенен разпоредител на бюджетни средства и че нито един културен институт във Франция не е толкова щедро субсидиран, колкото нея. Голямата новина обаче бе фактът, че министърът на културата Розелин Башело, която е страстен фен на операта, й предостави 81 милиона евро, без да чака резултатите от финансовия й одит, на чиято база да бъде изчислена субсидията. Това предизвика бурни критики – за сравнение Лувърът получи 46 милиона евро, „Гран Пале“ – 40 милиона евро, „Център Помпиду“ – 21 милиона евро, „Комеди Франсез“ – 11 милиона евро. Ето защо, в крайна сметка, се взе решение субсидията за Парижката опера да бъде разпределена равномерно до 2022 година. Това обаче няма да покрие загубите на операта дори и при най-оптимистичните прогнози – възможността през следващата година всичко да продължи, както преди пандемията.
6. Мавърът Отело вече без специален грим
Любопитна подробност е, че за Александър Неф първото предизвикателство, с което ще се сблъска на новия си пост, не са толкова финансовите проблеми, колкото расовата дискриминация.
Той вече е имал среща с петима балетисти, автори на манифеста „Расовият въпрос в Парижката опера“. Те са го изготвили в знак на солидарност с движението на „Животът на чернокожите има значение“ и за него са получили силна подкрепа сред служителите в операта: документът е подписан от 400 души от общо 1800 души, работещи в Операта. Едно от исканията им е веднъж завинаги да се премахне практиката blackface (изпълнители с бяла кожа да се гримират като чернокожи).
