Портрети на философи и поети във време на изобилие от кризи

От няколко дни в Галерия „Арте“ – на ул. „Бузлуджа“ 31 в София, може да разгледате изложбата на Людмил Лазаров „Природата на нещата“.

Тя съдържа серия портрети на български и световни поети и философи и е подкрепена от „Национален фонд „Култура“.

Намерението на Лазаров е да събуди интереса както към изобразените философи и поети, така и към техните идеи.

Художникът Людмил Лазаров. Фотография: Ани Петрова.

Конкретните личности са Артур Шопенхауер, Артюр Рембо, Бъртранд Ръсел, Дилън Томас, Димитър Зашев, Кирил Христов, Мишел дьо Монтен, Питагор, Сократ и Фридрих Ницше.

Лазаров вярва, че в кризисния момент който преживява обществото, тези автори могат да ни накарат да се замислим кои са истинските и кои второстепенни неща, да разберем по-добре собствения си живот и мимолетността на желанията, които го ръководят.

За да помогнем на зрителите с по-бързото откриване на мислите на тези автори, ще цитираме един стих на философа Димитър Зашев, наречен „Кратък урок по трансцендентална естетика“ (от „Образцови отклонения“, Том II):

„Да виждаш/  – просто е прекрасно,/ да галиш, чуваш,/ – сякаш също, да?

А инак,/ става и опасно:/ към нищото/ отпращаща следа…“

Димитър Зашев.

Тъй като сме убедени, че „Природата на нещата“ не само ще остави трайна следа в художествения ни живот, но и ще отпрати зрителите към полезни занимания с важни и интересни философи и поети, попитахме Людмил Лазаров кой е любимият му философ.

„О!… Моите философски занимания са абсолютно дилетантски. Чета хаотично и ако престана да разбирам, което се случва често, се отказвам. Всички концепции ми харесват, поне докато ги помня. Предполагам, нещо предизвиква, а понякога и без причина, хората започват да си задават въпроси, неясни и трудни за формулиране, но в най-общ смисъл, например:

Има ли Бог, аз кой съм и защо съм, защо имам чувството, че нещо ми убягва и нещо не съм доразбрал, трябва ли да се страхувам от смъртта и т.н. В такъв случай е най-добре да видим какво мислят професионалистите за всичко това. Ако Боеций е намерил утеха във философията, чакайки смъртната си присъда, – защо не и ние.

Кирил Христов.

Харесвам Спиноза, животът, който си е избрал и неговите разсъждения. Критиката му към доктрината на католическата църква за свободната воля, която извън труда си формулира кратко в едно писмо: „Хвърленият камък мисли – Ето аз съм свободен, летя, накъдето поискам“.

Артюр Рембо.

Или нещо интересно – прословутото възклицание на Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен“ (всъщност леко променена фраза на Емерсън – “Болката, която не ме убива …”) и разсъжденията му на друго място, от които се разбира, че това, което не ме убива, ме убива и още как!“

Фридрих Ницше.

След подобен отговор нямате избор – посетете изложбата. И пред портрета на Ницше ще разберете защо променя фразата на Емерсън. Не е написано, някак във въздуха ще го усетите.