Джанси Дън – журналистка от американското списание „Вог” – признава, че по време на пандемията най-много страдала заради невъзможността да ходи на басейн да плува.
Цели шест месеца всички басейни в Ню Йорк бяха затворени, а именно във водата Джанси Дън споделя, че се отпуска напълно и забравя всички свои притеснения.
„Като сте в плувния басейн, вие сте извън вашата обичайна среда, но това, колкото и изненадващо да ви се струва, има благотворен ефект върху вас” – споделя Бони Цуи, авторка на книгата „Защо плуваме“.
„Ние сме изцяло потопени в среда, в която сетивата ни не възприемат ясно случващото се около нас. В нас се появява някакво вътрешно желание за отстъпление – активизират се алфа вълните – онези мозъчни вълни, свързани с релаксацията и с подобряването на творческото мислене” – обяснява Цуи.
Ето защо по време на пандемия най-успокояващият спорт е плуването. То намалява стреса по-бързо от всеки друг спорт. И новината, че басейните в Ню Йорк вече могат да отворят, макар и да работят с капацитет до 33 процента, е наистина въодушевяваща! До това решение се стигна, след като от американския Център за контрол и профилактика на заболяванията обявиха, че „няма доказателства COVID-19 да се разпространява сред хора, ползващи плувни басейни”.
„Плуването е тип медитативно занимание“, споделя треньорът по плуване Борис Талан. Според него то има редица преимущества в сравнение с останалите спортове – подходящо е за всички възрасти, раздвижва всички мускули, не е свързано със свръхнатоварване, подобрява функцията на белите дробове и ви дава възможност да изгорите между 360 до 660 калории на час. Талан споделя всички тези факти в резултат на своите наблюдения – денят му минава между Манхатън и Хамптън, където тренира професионални спортисти и известни личности – модели и дизайнери, сред които Стела Маккартни и Келвин Клайн.
Борис Талан е бивш капитан на руския национален отбор по плуване. Тренирал е балетисти от Мариинския театър в Санкт Петербург, като самият той е преплувал и Ламанша, и Гибралтарския проток. Казва, че когато при него дойдат с думите: „Ще ми се пръсне мозъка от нервно напрежение”, предлага най-ефективното решение: „Трябва да те пуснем във водата”.
След като влезете в басейна и си сложите очилата, той веднага ще се заеме да провери каква е техниката ви на плуване и правилно ли движите тялото си. Ако плувате бруст, ще ви посъветва да извършвате по-кръгообразни движения с ръцете, за да изгорите повече калории и за да плувате по-бързо напред. Или ще ви накара да държите главата си извън водата, тъй като това ще се отрази добре на гърба ви, имайки предвид, че по време на пандемията масово хората прекарват повече часове пред компютъра от обичайното. Ще ви препоръча и да държите краката си по -близо един до друг, защото така по-лесно ще се движите напред във водата.
Независимо дали плувате по корем или по гръб, ще ви повтаря едно и също: дишай, ритай, дишай, ритай.
„Това е инстинкт – вдишване и издишване, но докато плуваме някак по-ясно си даваме сметка, че това е най-същественото нещо, което ни държи живи” – обяснява Талан.
Не след дълго ще усетите, че изпадате в така нареченото състояние на потока. За него има формулирана цяла концепция от унгарско-американския психолог Михай Чиксентмихай. Той твърди, че това е състояние, при което хората са до такава степен въвлечени в онова, което правят, че нищо друго няма значение. Това състояние е изключително благоприятно за производителността, а при плуването създава ритъм, който в прекия смисъл на думата инжектира много допълнителна енергия за живот.
„А в условия на пандемия тя не е никак излишна” – убедено подчертава Джанси Дън и се учудва защо още не сме грабнали шапките за плуване и очилата и не сме скочили в най-близкия басейн до нас.
