Платформи като „Нетфликс“ – само конвейер за романтични комедии?

Филмовият фестивал в Кан завърши, но неговият артистичен директор френският режисьор Тиери Фремо хвърли бомба с провокативен въпрос към журналисти по време на една от пресконференциите.

 

„Какви режисьори са откритие на стрийминг платформите?“

Тиери Фремо.

Отговор не последва и заради това Фремо продължи: „А защо никой от вас не извика името на Винс Марчело – режисьорът на „Павилионът за целувки“ (The Kissing Booth)?“

Журналистите деликатно замълчаха – те са наясно с болката на Фремо – от няколко години стрийминг платформите така са трансформирали филмовия пейзаж, че застрашават оцеляването на старото кино, прожектирано в големите киносалони. Но какво предлагат стримийнг платформите на негово място?

Те са много добри в привличането на утвърдени режисьори, включително на приятелски настроените към фестивала в Кан като мексиканския режисьор Алфонсо Куарон (спечелил „Оскар“ за „Рома“), американският режисьор Дейвид Финчър (носител на „Еми“ за сериала „Къща от карти“), Пон Джун Хо (носител на „Оскар“ за „Паразит“) и нямащия нужда от представяне Мартин Скорсезе. Любопитна подробност е, че за последния филм на Скорсезе – „Ирландецът“ монтажистката му Телма Скънмейкър намекна, че без „Нетфликс“ той никога нямало да види какъвто и да било екран, тъй като никой не искал да го финансира.

Друго качество на платформите е, че привличат режисьори само за отделни сериали, като например „Когато ни видят“ (When they see us) на Ава Дювърней или „Подземната железница“ (The Underground Railroad) на Бари Дженкинс. Въпросът обаче е колко от близо 400-те оригинални филма, които „Нетфликс“ е излъчил през последното десетилетие, ще останат в киноисторията?

Мили Боби Браун в „Енола Холмс“.

Тиери Фремо поставя и още един щекотлив въпрос – а с какви франчайзи на филми могат да се похвалят стрийминг платформите? На първо време вероятно се сещате за тийнейджърските романтични комедии – „Павилионът за целувки“ (The Kissing Booth), „Принц за Коледа“ (A Christmas Prince) и „Към всички момчета“ (To All the Boys). Може да споменем и многообещаващата детективска лудория „Енола Холмс“ (Enola Holmes) с чаровната актриса Мили Боби Браун.

Но ако теглим чертата, ще видим, че въпреки амбициозните си цели филмите, излъчвани на стрийминг платформите, не са създали франчайз – включително това не бе постигнато и от научнофантастичния филм Bright („Ярко“) с Уил Смит.

Рийд Хейстинг.

Изпълнителният директор на „Нетфликс“ Рийд Хейстинг признава, че в сравнение с „Хари Потър“ и „Междузвездни войни“ филмите на „Нетфликс“ са извоювали далеч по-малки успехи и имат да извървят още дълъг път пред себе си.

Последното заглавие със заявка да се превърне във франчайз е научнофантастичният филм „Бунтарска Луна“ (Rebel Moon) на американския режисьор Зак Снайдър. Той очаква, че около филма му почитателите ще изградят цяла вселена, въпреки че кинокритиците веднага го заподозряха, че предлага „Междузвездни войни“ на нов глас.

Но „Нетфликс“ не залага само на Снайдър – платформата е вложила 200 млн. долара в създаването на шпионския трилър „Сивият човек“ (The Gray Man) на режисьора Джо Русо, в който участват Райън Гослинг и Крис Евънс. Русо се е заел с проекта със съвсем ясната цел – да създаде франчайз и да изгради цяла вселена около него.

Тиери Фремо тръпне в очакване и дразни конкуренцията в лицето на „Нетфликс“, обръщайки им внимание, че киното съществува от 125 години. Ако и платформите успеят да се задържат и отбележат 100 години от съществуването си, Фремо ще ги признае. Макар и не от директорския си пост в Кан, а от някое по-добро място. Преди това обаче Фремо дава съвети на босовете зад стримийнг платформите – да се погрижат за споделените преживявания и да си създадат свои фестивали тип Кан, които да задават стандартите. Иначе въпросът „Какви режисьори са откритие на стрийминг платформите?“ ще продължава да стои без отговор и да предизвиква неловко мълчание.