Първата немска адаптация на класически роман за ужасите на Първата световна война “На Западния фронт нищо ново” на Ремарк е номинирана за „Оскар“.
Режисьор е Едвард Бергер. В ролите ще видите Феликс Камерер, Албрехт Шух, Аарон Хилмер, Мориц Клаус, Адриан Грюневалд.
Филмът започва с пролетта на 1917 година, когато вече трета година продължава Първата световна война. Четирима млади германци с въодушевление получават повиквателни за армията. Един от тях, Паул (Феликс Камерер) дори подправя подписите на родителите си, за да се озове по-скоро на фронта заедно с другарите си. „След една седмица Париж ще е наш” – пламенно уверява министърът мобилизираните, и те, изпълнени с воля за победа и героизъм, заминават за Западния фронт.
Там се сблъскват само със страх, глад и смърт. И докато политиците, облечени с красиви костюми, решават съдбата на страната, обикновените войници се втурват в бой, без да разбират защо гинат в окопната кал.
Публикуваният през 1929 година роман на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново” имаше зашеметяващ ефект върху обществеността. Писателят разказа истината за Първата световна война, която не всички искаха да чуят: ужасното клане, отнело милиони животи, нямаше никакъв смисъл, а последствията му са ужасяващи и нечовешко жестоки. Този извод страшно дразнеше нацистите, които, след като дойдоха на власт, обявиха Ремарк извън закона и започнаха да изгарят книгите му. През 1930-те немците така и не чуха Ремарк, а после дойде още по-страшно клане.
Колкото и да е странно, “На Западния фронт нищо ново” никога не е бил екранизиран в Германия. При това, че славата на книгата на Ремарк неизменно си остава огромна, а холивудската адаптация от 1930 година получава два „Оскара” и до ден-днешен е в списъка на най-добрите антимилитаристични филми. Трябва да имаш смелост да снимаш кино за пораженията и грешките си, а не всеки е готов да се заеме с дисекция на исторически травми.
Но режисьорът Едвард Бергер (автор на немската драма „Джек” и успешен режисьор на сериали, в чийто актив са епизоди на „Патрик Мелроуз” и „Ваша чест”) намери в себе си сили да покаже поколението на дядовците си в най-непригледния му, но правдив вид.
Неговата адаптация на „На Западния фронт нищо ново” показва добре познатия ни пейзаж от Първата световна война: калните окопи, непрекъснатите дъждове и нещастните лица на войниците, очакващи да долети вражески снаряд. Режисьорът Бергер не търси нови технически или визуални средства за представянето на военните действия на екрана, както това правеше Сам Мендес в „1917”.
За него е по-важно да покаже контрастите на това безсмислено клане, психологическите промени в персонажите, попаднали между воденичните колела на историята. Впрочем, Бергер не може да бъде упрекнат и в лоша режисура. Сцените със сраженията са пресъздадени професионално и напрегнато, духът на времето е отлично предаден чрез костюмите и декорациите, и авторът не прекалява с натурализма в изобразяването на насилието.
Въпреки че Бергер екранизира Ремарк доста свободно, добре се вижда, че за режисьора е важно да предаде духа и замисъла на първоизточника. Във филма е забележително показан безумният калейдоскоп на войната – обикновено всекидневие е нови млади мобилизирани да пристигат на смяна на убитите. Режисьорът отъждествява редовия войник с вещ – събличат униформата на загиналия, после я преправят и я дават на новия, като само отпарят нашивката с името на предишния собственик.
Точно по същия начин човекът се превръща в меден жетон с името и рождената дата, който, при добро стечение на обстоятелствата, ще бъде намерен от оцелели другари в окопите или на бойните полета. Добродушният войник Качински (Албрехт Шух), в един момент просто нарича себе си просто „ботуши с пушка”. Войната като процес на разчовечване и деградация е показана във филма с впечатляваща убедителност.
Докато горките млади войници, мечтали за подвизи в победоносен поход, гинат напразно, паралелно се разгръща другата сюжетна линия на филма – преговорите на немското правителство с френското.
Тук главният герой е Матиас Ерцбергер, изигран от актьора Даниел Брюл, – депресиран политик, осъзнаващ мащабите на катастрофата, в която е попаднала страната му, и изгубил сина си във войната. Той е принуден да спори с военното ръководство, жадуващо победа на всяка цена, а после да моли Франция за унизителен мир. И докато конфликтът продължава, а мирният договор още не е подписан, обезумелите от власт и кръв генерали продължават да изпращат войниците на сигурна смърт.
Бергер не пропуска възможността да покаже в надутия военачалник, който обявява безсмислена атака буквално два часа преди края на войната, лицето на бъдещия фашизъм. „За всичко са виновни проклетите социалдемократи, предателите на родината” – крещи той, и в тази реторика вече се долавя ехото на бъдещите катастрофи.
„На Западния фронт нищо ново” е актуално и важно напомняне, че зад красивите лозунги за победа винаги се крият мрак и ужас. Бергер, както и Ремарк, не открива някакви нови истини, не преосмисля събитията от Първата световна, но нагледно показва хаоса и абсурда на клането, страшния им ефект върху хората.
Войната не е място за човека. Насилието е зараза, чума, която поразява всички със страшна скорост. Бихме искали наследството на Ремарк да остане в миналото, но това, че екранизацията му днес поражда такива остри чувства, означава, че по-често трябва да се връщаме към него. Може би тогава най- после ще прозвучи: „Сбогом на оръжията!”
