Хората, които живеят в така наречените сини зони, доживяват до деветдесет и дори до сто години, практически без да страдат от свързани с възрастта заболявания.
Представихме на вашето внимание хранителния режим в Окинава. Сега идва ред на Сардиния – в Италия.
На срещуположната част на Окинава се намира перлата на Италия – Сардиния – първата установена синя зона. Сардиния е остров в западната част на Средиземно море, разположен на около 120 км от крайбрежието на Италия. Заради планинския релеф жителите на острова живеели предимно в крайна изолация и относителна бедност.
Повечето сардински столетници живеят в малки селца, пръснати във вътрешността на острова. В един момент в областта Олястра на всеки двеста жители се падал по един на възраст над сто години.
Американците например петдесет пъти по-рядко доживяват до сто години. Още по-интересното е, че жените столетници на Сардиния са само два пъти повече от мъжете – за разлика от другите сини зони, където жените дълголетници са приблизително пет пъти повече.
На Сардиния мъжете дълголетници са повече, от където и да било в света. В храната им важен източник на калории и мононенаситени мастни киселини са кестените и орехите. Месо жителите на Сардиния ядели рядко, което не е учудващо за беден район.
От средата на XIX век има данни, че сардинците ядат месо само два до четири пъти в месеца, макар че с годините количеството постепенно нараства. И все пак дори в средата на XX век от 70 до 83 процента от хранителните белтъчини сардинците все още получавали от растителната храна. А млечни продукти те ядели много повече от месни – особено пастирите.
Пастирите главно пиели козе и овче мляко и ядели сирене рикота. Риба ядели само жителите на крайбрежните райони. Сардинците, както и събратята им италианците, пиели доста вино, предимно червено; средно на всеки жител на Сардиния се пада по половин литър вино на седмица (или около една чаша дневно).
Канонау, култивираният по тези места сорт грозде, изработва повече червен пигмент, защото му се налага да се бори с безмилостните ултравиолетови лъчи. При производството на вино джибрите престояват в бъчвите по-дълго от обичайното. Благодарение на по-високото съдържание на пигмент и на по-продължителния престой на джибрите сардинското вино съдържа два-три пъти повече флавоноиди от другите вина.
Диетата на Сардиния включва доста сирене и малко месо – тя изобщо не прилича на традиционния окинавски режим на хранене, в който главно място заемат сладките картофи. И все пак сардинците приготвят сирене от мляко на пасящи трева овце, а месото често пазят за празници, така че като цяло ядат малко месо. На всяко хранене сардинците обикновено ядат много пълнозърнест хляб, бобови, зеленчуци и почти винаги изпиват чаша вино.Това, разбира се, са отличителните признаци на прочутата сардинска диета.
Фактори на дълголетието в Сардиния:
Диетата на сардинците е оскъдна. Консумират малко белтъчини от животински произход, основно наблягат на зеленчуците и бобовите. Както и повечето италианци, сардинците пият много червено вино. Получават много натрий от млякото и сиренето. Сардинците ядат много кестени и орехи, богати на мононенаситени мазнини. Консумират много млечни мазнини.
