„Обществото на снега“ – когато героизмът на отделната личност е без значение

Испанският режисьор Хуан Антонио Байона се завръща към жанра филм -катастрофа, като във филма си „Обществото на снега“ преразказва една прочута история от 1972 година.

Тогава близо 30 души остават за два месеца без храна и отопление в снежен плен на границата между Аржентина и Чили.

Те катастрофират през октомври 1972 г., след като самолетът им, поел от Уругвай за Чили, пада над Андите. На борда са членовете на екипажа, уругвайският отбор по ръгби и неколцина приятели и роднини на спортистите – общо 45 души. Причината за катастрофата е, че приближавайки се към Сантяго, столицата на Чили, самолетът попада в циклон и се разбива на земята.

По чудо оцеляват 28 пътници. Но най-страшното за тях тепърва започва – нямат нито източник на топлина, нито елементарна медицинска помощ. С ограничен запас от храна, постепенно губейки човешки облик, те изяждат загиналите си другари. След това, в очакване на спасителите си, те прекарват в снежната планина близо два месеца.

„Обществото на снега“ на Хуан Антонио Байона не е първата екранизация на известната катастрофа. Вероятно мнозина помнят филма с Итън Хоук в главната роля, който беше със заглавие „Живите“, а негов режисьор бе Франк Маршал. Близък по съдържание бе и сериалът „Стършели“.

Хуан Антонио Байона

Творбата на Байона се различава от двете заглавия на първо място по степента на въвлеченост на автора в станалото, а на второ място – по желанието му да създаде спиращо дъха кино, което обаче в най-голяма степен да отговаря на случилото се. Ето защо Байона снимал включително и на мястото на катастрофата на самолета, обсъждал подробно детайли с доживели до наши дни участници в събитията. Един от тях, Карлос Родригес, дори изиграл епизодичната роля на собствения си баща.

На Байона му хрумнала идеята да заснеме филм за „Чудото в Андите“ през 2012 година, докато работел над филма „Невъзможното“. Той бил също за катастрофа, но в курорт.
Оттогава испанският режисьор е изпробвал силите си и в телевизията („Страшни приказки“, „Властелинът на пръстените“), както и във високобюджетни студийни филми („Светът на Юрския период 2“, като освен това е успял и да се върне към авторските си проекти като „Гласът на чудовището“.

„Обществото на снега“ идеално се вписва в режисьорската траектория на обикалянето в кръг, като в известен смисъл новият филм е повторение на „Невъзможното“, но вече е фокусиран върху групата оцеляващи, а не върху отделни герои.

Филмът, макар че представлява само хроника на оцеляването, продължаващо 72 дни, сякаш е разказ от името на персонажите: „Отстрани ставащото в онези дни не може нито да се почувства, нито да се разбере“.

Мъките на измръзването, без ни най-малка надежда за стопляне и постепенното преминаване към канибализъм са показани директно. Солидната продължителност на филма – близо два часа и половина – изглежда напълно оправдана. Във филма са включени и прологът с подготовката в Монтевидео, и завършекът, в който пострадалите не просто са предадени в ръцете на спасителите, а са изпратени към тях с тревожен поглед.


Целият филм е пропит със съчувствие за това, че на оцелелите им е провървяло (все пак са живи!), но така или иначе те са жертви на поредица от нещастни случаи.
„Обществото на снега“ обрисува картината на потресаващата организираност и самообладание, нужни в екстремни условия, в които героизмът на отделната личност е без значение, а е важна единствено дисциплината.

Разбира се, всеки живот е безценен, а всяка смърт е трагедия, но и едното, и другото почти винаги зависят само от общите усилия, а не от единичните подвизи. Като избягва навлизането в територията на изследването на психологически травми или документалното пресъздаване на бита, Байона е заснел зрелищен филм за ценността на отборната работа – само чрез нея може да бъде спасена индивидуалността.

Напълно вероятно е това да не сработва във всички случаи, но в условията на непосредствена заплаха за живота в обкръжението на близо 30 души да разчиташ изключително на себе си или на някой друг, наистина изглежда невъзможно.