Датата 25-ти март е обявена за Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия). Това е добър повод да си припомним някои хубави филми със спортен сюжет.
Този тип филми нямаше да ги има, ако не бяха вдъхновители от типа на Джери Райс. Феноменалният играч на американски футбол често е цитиран със заканата си: „Днес ще направя това, което другите не искат, така че утре да мога да постигна онова, което другите не могат“. Друг амбициозен спортист от подобен ранг е боксьорът Джейк Ламота . На него е посветен филмът „Разяреният бик“.
„Разяреният бик“ (1980)
„Не знаех нищо за бокса“ – признава режисьорът Мартин Скорсезе. Така вероятно иска да се оправдае защо „Разяреният бик“ е толкова брутален портрет на бокса и на непобедимия Джейк Ламота (в ролята Робърт Де Ниро). Филмът е сниман в черно- бяло и включва много боксови двубои с подчертано грубо насилие. В действителност този филм не е толкова биографичен, колкото психологически – изследва какви инстинкти са необходими, за да излезе човек на ринга и да се бие, а после да се прибере вкъщи със същите тези неуправляеми стимули. Скорсезе е лаконичен: Няма морални победи и нашият герой със сигурност няма да спечели момичето.
„Победа“ (1981)
Филмът е базиран на унгарския „Два пъти и половина в ада“. Режисьор е Джон Хюстън (1906 – 1987). В лентата участват Майкъл Кейн, Силвестър Сталоун и бразилската суперзвезда Пеле, които виждаме в ролята на военнопленници по време на Втората световна война. Те са решили да бягат от германците, като поводът е футболен мач. Но по време на мача те така се ентусиазират от играта, че започват да се двоумят дали няма да е по-добре да останат в плен, но да бият нацистите на терена. В действителност, докато гледате легендарния Пеле на терена, може и да повярвате, че ако войните се водеха на футболното игрище, бразилският феномен можеше съвсем сам да размаже войските на Хитлер.
„Когато бяхме крале“ (1996)
Режисьорът Леон Гаст (1936 -2021) лети за Заир през 1974 г., за да заснеме емблематичния боксов мач в тежка категория: „Грохотът в джунглата“ между Мохамед Али и Джордж Форман. След това повече от 20 години е в търсене на финансовите средства, необходими му да завърши филма си така, както си го е замислял. Постоянството му се отплаща – печели „Оскар“ за документален филм. Немалка роля имат и интервютата във филма с писателя Норман Мейлър и с журналиста Джордж Плимптън. Докато се бие на ринга в „Грохотът в джунглата“ Мохамед Али няма особени поддръжници – смятат го за отписан. Но в случаите, когато виждате как харизматичният боксьор тича из улиците, изпълнени с възторжени африканчета, скандиращи името му, си давате сметка, че Мохамед Али е техният шампион и той просто не може да бъде съборен и нокаутиран.
„Сена“ (2010)
Бразилецът Айртон Сена e смятан за най-харизматичното лице на Формула 1 през 80-те и 90-те години, преди фатален инцидент през 1994 г. на пистата „Имола“ в Сан Марино да сложи край на живота му. За филма портрет, посветен на „Сена“, британският режисьор Асиф Кападия е включил кадри от пресконференции и интервюта, като е отделил внимание и на съперничеството между Сена и бившия му съотборник – френският пилот Ален Прост. Сена е представен като невероятен професионалист, заобиколен от екип, интересуващи се най-вече от зрелището, което той създава с появата си на пистата, а не толкова от неговата сигурност.
„Аз, Тоня“ (2017)
Филмът на австралийския режисьор Крейг Гилеспи ни представя американската фигуристка Тоня Хардинг далеч от прожекторите на славата – в тъмните периоди от живота й. Те започват от детството, когато е унизявана и дори осакатена от майката, която ритва столчето й и тя излита от него. После виждаме как съпругът й разбива стъкло с главата й. Носът й кърви, но това не го спира да насочи пистолет към нея и да я заплаши, че ще я убие. Въпреки всички кървави сцени, създателите на „Аз, Тоня“ твърдят, че това е комедия. Най-голямата ирония е, Тоня Хардинг е дисквалифицарана от състезание поради съмнения, че е поръчала нападение срещу съперничката си на Олимпийските игри – Нанси Кериган.
„Българският лъв“ (2017)
Този филм е посветен на световния шампион по бойно самбо – ММА боецът Тихомир Благовестов. Режисьор на филма е Александър Камбир. Той не спестява и политически послания – Благовестов обвинява управляващите, че не осигуряват добри условия за професионалното развитие на спортитите у нас. Самбистът обича родината си и на международните състезания, на които участва, винаги си спомня за връзката между неговия роден град Севлиево и Дан Колов.
„Стоичков“ (2012)
С документалния си филм „Стоичков“ режисьорът Борислав Колев сбъдва една мечта на най-известния ни футболист – среща го с Иван Иванов – главният герой във „Всичко е любов“. Това е любимата лента на Стоичков, който много обича да ходи както на кино, така и на театър, но отношението му към изкуството е като на запленен по детски почитател. В същото време „Всичко е любов” маркира житейския му път по съдбовен начин – изиграва немалка роля Стоичков да е 100-процентов биткаджия, който докарва нещата докрай.
