Британското луксозното списание Tatler публикува нови правила на етикета за „висшите слоеве на обществото” след пандемията от COVID-19. Прегръдките, както и използването на носни кърпички вече се считат за лош тон, както и вечеринките в градината, оплакванията от невъзможността да се пътува и организирането на сватби в чужбина.
През 1955-а британската писателка и журналистка Нанси Мидфорд, представителка на лондонския младежки елит, формулира правила на етикета за висшата класа, които регламентират как да се извиниш, когато отиваш в тоалетната, как да каниш на семейно тържество и как да съобщиш на други благородници за болестта си. Но пандемията внесе свои корекции в установения и проверен във времето етикет. Например, ако по-рано се смяташе за неучтиво да помолиш гостите си да събуят на входа, днес, в епохата на коронавируса това противоречи на епидемиологичната безопасност.
За да не се обърка британската аристокрация в новите правила, списание Tatler формулира специален кодекс на поведение във времената на пандемия. Например, използването на носна кърпа вместо еднократни хартиени салфетки, прегръдките с възрастни родители, устройването на пищни купони в стил „Великият Гетсби” в задния двор, както и организирането на сватби в чужбина, се смятат за лош тон.
Но оставянето на прислугата вкъщи за през нощта, наемането на шофьор за пътуванията или използването на велосипед, публикуването в социалните мрежи на снимки на децата ви, които се занимават с доброволчески дейности, махането с ръка отдалеч за поздрав, както и собственоръчното оформяне на маникюра са неща, които може и трябва да се правят.
Някои от препоръките може би съответстват на правилата за епидемиологична безопасност и не са лишени от здрав разум – например, забраната за масовите събирания, тесните контакти и пътуванията в чужбина, но в съвременното общество изглеждат като извадени от нафталина, неприложими и прекалено буржоазни. Далеч не всеки жител на Великобритания може да си позволи да резервира всички стаи в хотела, за да избегне риска от заразяване, както и да пътува из Обединеното кралство с личния си самолет. Във време на пандемия, когато светът преживява икономическа криза, правилата формулирани от Tatler, предизвикаха по-скоро негативна реакция и станаха поредния повод за обсъждане на социалното разслоение в държавата.
„Видяхте ли вече новите правила за позьорство на Tatler? Не знам дали да се смея или да плача” – така е озаглавил колонката си авторът на The Guardian Ейдриън Чилис. Той е възмутен от лицемерието на новите правила, описващи безгрижния живот на редовните посетители на конните надбягвания и кралските приеми, които сякаш са недосегаеми за пандемията в реалните й мащаби, и всичко, за което се тревожат, е необходимостта да отменят ваканцията си на Лазурния бряг или да оставят прислугата си да нощува в дома им.
„Статията е написана в досаден, самоунищожителен тон, който ми е познат от подкастите на възпитаниците на Made in Chelsea School of excellence, които дъщеря ми ме кара да слушам, – коментира правилата Чилис. – Това трябва се разбира така: „ние сме нелепо богати, но осъзнаваме цялата ирония на положението си, така че не се колебайте да ни се смеете”.
Авторът на The Guardian признава, че правилата са написани с известна ирония, но далеч не всички биха могли да им се смеят. „Ако нямах пари да изхранвам децата си, със сигурност щях да възприема друга гледна точка и вероятно щях да счупя лаптопа си, ако можех да се позволя нов”.
„Тъй като нашият речник се трансформира, за да се съсредоточи повече върху социалното дистанциране, отколкото върху социалния възход, появиха се нови правила на добрия тон” – се казва в статията на Tatler. В нея се споменава Гавин Ранкин, собственик на любимия ресторант на Елизабет Втора, който предсказва „възраждането на ветрилото като своеобразна маска за лице”, както и остарели, но не и лишени от романтика начини за запознанство, които не включват пряк контакт: въздушни целувки от разстояние и оставяне на ръкавици за спомен.
Ейдриън Чилис се шегува с тези странни способи за комуникация, които в светлината на епидемиологичната безопасност, според него, не отстъпват по нищо на обичайното човешко общуване с прегръдки и целувки. Затова пък пред него, както и пред други случайни читатели на Tatler, които не са постоянна аудитория на списанието, се разкри „другия, непознат живот на аристокрацията”, недостъпен за повечето слоеве на населението на Великобритания.
„За пръв път осъзнаването, че се грижите за собственото си здраве, е умно, – обобщава Tatler. – Което означава да не споделяте червилото, цигарите и съпрузите си. Но, ако се налага, помнете златното правило на Мат Ханкок и, за Бога, правете го на открито”.
