Нора Босонг е името на немската писателката, която тази година бе определена да получи престижната награда за литература „Томас Ман”. Мотивите на журито – „романите й ни превеждат през болезнено актуалните проблеми на съвремието, като художествените изразни средства, с които борави, са подбрани с невероятна виртуозност”.
Наградата има парично изражение в размер на 25 000 евро.
Церемонията по награждаването е насрочена за 12 ноември в театъра на немския град Любек. Специално слово ще държи Зандра Кегел, литературен критик и редактор във „Франкфуртер алгемайне цайтунг”. А през последната година освен с най-новия си роман, Нора Босонг влезе в новинарските хроники и с това, че стана жертва на нагла кражба. Компютърът й с всичките предварителни записки и бележки по бъдещ роман за Движението на жълтите жилетки бе откраднат в Париж. Заради това тя безславно се завърна от френската столица, където правеше проучването си, и обяви, че се отказва от намерението да пише този роман.
Коя е Нора Босонг?
Нора Босонг е родена на 9 януари 1982 г. в Бремен. Живее в Берлин.
Завършва философия и сравнително литературознание, като учи последователно в Хумболтовия университет в Берлин, в университета в Потсдам и в „Ла Сапиенца“ в Рим. Публикува стихове в Hanser Verlag. Първият й роман Gegend („Област”) излиза през 2006 г. и е определен като „семеен роман”. Всъщност, още от 2001 г. писателският й талант е забелязан и започва да печели награди и творчески стипендии. Сред по-известните й романи са: Gesellschaft mit beschränkter Haftung („Дружество с ограничена отговорност”), в който тя предлага своя версия на романа „Буденброкови“, за който през 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература; Schnelle Nummer („Бърз секс”); 36,9 Grad („36,9 градуса”), в който основен герой е известният италиански политик, социолог и лингвист Антонио Грамши (1891-1937), и Rotlicht („Червена светлина”).
Босонг е член на „ПЕН Център – Германия”.
Романът „Предпазна зона”
Последният роман на Нора Босонг излиза през 2019 г. със заглавието Schutzzone („Предпазна зона”). В него тя разказва историята на Мира – сътрудничка на ООН в представителството на организацията в Женева. Жената е разкъсвана между работата си по възстановяването на Бурунди след геноцида и срещата със стар приятел от младежките години. Той се казва Милан, женен е и има син, като възнамерява скоро да се премести със семейството си в Хага. Милан и Мира започват тайно да се срещат. Междувременно Мира става посредник в предварителни разговори за обединението на Кипър. Тя притежава скрит талант – умее да предразполага хората да й се доверяват. За това и в Бурунди успява да разговаря с генерали, началници на милиции, ключови политици, участвали в геноцида. Мира прикрива един от генералите, участвал в кланетата, защото смята, че той може да бъде важен фактор в демократичното възстановяване на страната. По-късно обаче се оказва, че решението й е напълно неоправдано. И действията й имат не само етични, но и правни последици.
В романа си Нора Босонг разглежда основни въпроси като: Можем ли да оневиняваме миналото с надежда за помирение в бъдеще? Какво означава доверие и отговорност? По какъв начин авторитети и защитниците преплитат своите роли? Как свидетелствата пред съда са свързани с истината? Какво е мирът – импровизирано решение или нещо, което, в крайна сметка, може да се задържи трайно?
Наградата „Томас Ман”.
Цялото наименование на наградата е малко по-дълго: Награда „Томас Ман“ на град Любек и Баварската академия за изящни изкуства. Тя се присъжда ежегодно от 2010 г., като церемониите се редуват – една година са в Любек, на следващата – в Мюнхен. Сред отличените с нея са били и превежданите на български Клаудио Магрис, Рюдигер Сафрански, Криста Волф. Всъщност, наградата „Томас Ман” за първи път се връчва през 1975 г. в град Любек по повод 100-годишнината от рождението на писателя. Тя започва да се връчва на всеки три години и е с парично изражение 10 000 евро. Така в периода между 1975 г. и 2008 г. наградата е присъдена дванадесет пъти. През 2008 г. обаче от Баварската академия за изящни изкуства решават да преименуват своята Голяма награда за литература на „Литературна награда „Томас Ман”. От германското дружество „Томас Ман“ в Любек веднага протестират в открито писмо срещу решението на баварците. И за да не се стига до грозни дрязги, двете журита се обединяват не и без посредничеството на списанието за култура Unser Lübeck („Нашият Любек”). Така днес Нора Босонг, а и всички отличени от 2010 г., насам могат да се радват на оценката на 7-членно жури – по трима представители от Любек и Баварската академия за изящни изкуства и един председател.
