„Мона Лиза“ – обект на възхищение, на кражба и пет пъти – на вандализъм?

„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи е едно от най-обичаните произведения на изкуството в света. Едва ли някой, който се е похвалил, че е бил в Париж, не е бил попитан: „А Мона Лиза видя ли я?“

Смята се, че тя е перлата в короната на колекцията на „Лувъра“, станала собственост на Франция през 1797 г., че е емблематично ренесансово произведение, на което е невъзможно да бъде дадена цена, защото се смята за безценно.

В същото време прочутата картина неведнъж е била обект на кражби и вандализъм, като тук не броим случаите, в които различни художници, като Марсел Дюшан, например, които са променяли образа на Мона Лиза. Дюжан, който е известен с това, че въвежда термина „ready made“, слага мустаци на репродукция на картината на Леонардо.

Накратко, „Мона Лиза“ се е сблъсквала с толкова много потенциални щети, че дори Салвадор Дали се трогнал и се е изказал по повод на целия този вандализъм, приписвайки на картината „уникална за цялата история на изкуството сила да провокира най-жестоки и различни видове агресия“. Последният случай е от преди дни. Но от ARTnews припомнят и предишни вандалски прояви, включително и една кражба.


През 1911 г. „Мона Лиза“ е открадната.
Една от причините Мона Лиза да е толкова известна по цял свят, е, че през 1911 г. тя е открадната от италианския майстор Винченцо Перуджиа. През въпросната година той и още двама души се скриват в сервизно помещение на „Лувъра“, спотайват се там до затварянето на музея и след това отнасят със себе си картината, която по това време се смята за незначителна творба на Леонардо да Винчи. Крадците са имали намерение да се качат на влак и да напуснат Париж, но тъй като кражбата е отразена широко в тогавашния печат, Перуджиа решава да задържи картината, като я скрива под дъските на апартамента си в Париж.

След малко повече от две години след кражбата, Перуджиа прави опит да продаде творбата на търговец във Флоренция, за да върне на Италия загубеното съкровище. Предложената продажба се проваля, когато търговецът се свързал с директора на „Уфици“, който, като чул за какво става дума, веднага се обадил в полицията. Така Перуджиа прекарал шест месеца в затвора, а картината била върната обратно в „Лувъра“.

През 1956 г. по шедьовъра на Леонардо е хвърлен камък.

През 1956 г. „Мона Лиза“ е обект на вандали на два пъти. Първоначално посетител на „Лувъра“ се опитал да забие бръснарско ножче в картината, но не успял и тя останала невредима. При втория – боливиец на име Уго Уняга Вилегас хвърлил камък по шедьовъра на Леонардо.

„Имах камък в джоба си и изведнъж ми хрумна идеята да го хвърля“, споделил Вилегас. За щастие картината вече била зад стъкло. При удара било откъртено малко парченце боя на едно място, но това било лесно поправено от френски специалисти, които реставрирали картината и я върнали в галерията няколко дни след вандалския акт.

През 1974 г. като част от гостуваща изложба в Токио, картината на Леонардо отново е обект на вандализъм.
„Мона Лиза“ рядко е напускала „Лувъра“, което обяснява защо по целия свят се разпространява новината, че 1.15 милиона души са видели картината, когато тя е била изложена в Националния музей в Токио.
Един от тези над един милион души била Томоко Йонезу, 25-годишна японка, която се опитала да боядиса със спрей платното в червено, още в първия ден от излагането на картината.

В дните преди откриването, представянето на „Джокондата“ е била обект на дискусии сред активисти, защитаващи правата на хората с увреждания, които твърдели, че им е бил отказан достъп в името на контрола над броя посетители. Правозащитниците негодували, че Националният музей дискриминира хората с увреждания. Тогава Йонезу решила да поеме нещата в свои ръце и постигнала известен успех – някъде между 20 и 30 капки спрей боя попадат върху картината на Леонардо, но в крайна сметка творбата е спасена.

Йонезу обаче е задържана и съдена. Изследователят по история на изкуството Пенелопе Джаксън разказва, че активисти, борещи се за правата на жените, съзрели сексизъм в съдебното производство и протестирали пред сградата на съда. В крайна сметка през 1975 г. Йонедзу е осъдена за правонарушението си и е принудена да плати глоба от 3000 йени. Нейната акция има резултат, тъй като ръководството на Националния музей определя ден, в който единствено хората с увреждания да могат да посещават галерията.

През 2009 г. „Джокондата“ е замерена с чаша за чай.

През 2009 г. руска туристка разбива чаша за чай в картината. Жената влязла в музея с чаша, скрита в чантата, а представители на „Лувъра“ твърдят, че тя извършила нападението, защото ѝ било отказано френско гражданство. Определяйки жената като „ненормална“, говорител на „Лувъра“ успокоил посетителите, че достъпът до картината е бил само временно ограничен, докато се съберат парчетата от чашата. Благодарение на стъклената витрина „Мона Лиза“ не била повредена. Все пак някои възприели поредния вандалски акт срещу картината като доказателство, че е необходимо да се предприемат по-сериозни мерки за сигурност. Така през 2019 г. предпазното стъкло на „Мона Лиза“ е подсилено.

През 2022 г. „Мона Лиза“ е намазана с торта.

 

 

Повече от век след кражбата на Мона Лиза, „Джокондата“ е намазана с торта в знак на протест срещу непредприемането на действия за справяне с климатичните промени. Тогава 36-годишен мъж влиза в музея в инвалидна количка, облечен като жена.

„Има хора, които унищожават Земята“, казва мъжът във видео, говорейки на френски език. Той се обръща към всички артисти с призив: „Помислете за Земята. Това е причината да правя това. Мислете за планетата.“ Мъжът е задържан незабавно, а от „Лувъра“ подават жалба срещу вандалската му проява.

Само преди дни – през януари 2024 – протестиращи с искания за по-активни действия на политиците, предвид климатичните промени, пръскат със супа „Мона Лиза“.
През 2020 г. не липсват протести на екоактивисти, организирани в музеите, като те оставят лепило по рамките на картини или хвърлят храна срещу известни произведения на изкуството.

През 2024 г. „Мона Лиза“ става част от списъка, в който вече са „Слънчогледите“ на Винсент ван Гог, „Купите сено“ на Клод Моне, „Крясък“ на Едвард Мунк и „Сенокос“ на Джон Констабъл, когато активисти пръскат със супа непробиваемото стъкло, което покрива картината на Леонардо.

Протестиращите изглежда са били свързани с Riposte Alimentaire – група еколози, която се занимава с устойчиво земеделие. Малко преди да бъдат отведени от охраната, един от активистите задава въпрос на френски: „Кое е по-важно? Изкуството или правото на здравословна и устойчива хранителна система? Нашата селскостопанска система е болна.“