Лиза Екхарт е австрийска поетеса и кабаретна актриса. Известна е с това, че обича да провокира – дори да скандализира. Но така привлича внимание. В последно време обаче то й дойде малко в повече.
През последната седмица името Лиза Екхарт стана особено популярно в Германия. Истинското име на родената през 1992 г. в австрийския град Леобен поетеса е Лиза Ласелсбергер. Завършила е немска и славянска филология във Виенския университет и в Университета Париж-ІІІ. Прекарва една година в Лондон, където преподава, защото иска да стане учителка като майка си. После се премества в Берлин, където получава магистърска степен от Свободния университет.
Първоначално иска да пише магистърска теза върху женствеността и националсоциализма, която да представлява изследване на дневниците на министъра на пропагандата и информацията в Нацистка Германия – Йозеф Гьобелс, но темата й е отхвърлена. За това пише върху образа на дявола в немската литература. След дипломирането си кандидатства двадесет пъти, за съжаление без резултат, в различни школи по актьорско майсторство. Но неуспехите не я отказват – започва да пише поезия и да се изявява като кабаретна актриса.
По време на изолацията в резултат на пандемията Екхарт има по-малко участия и успява да завърши дебютния си роман Omama. Намира и издател – компанията Zsolnay. Малко по-късно Екхарт е поканена на литературния фестивал Harbourfront, който се провежда всяка есен в района на пристанището в Хамбург. Канят я да представи дебютния си роман. За голяма нейна изненада малко впоследствие няколко други участници във фестивала се изказват отрицателно срещу потенциалната й поява на него и организаторите оттеглят поканата си. Недоволните не желаят да делят една сцена с нея заради известните й от кабаретните й участия характерни закачки с расистки и антисемитски клишета.
Но контрареакцията не закъсня – в понеделник президентката на немския PEN-клуб Регула Венске излезе с открито писмо, в което разкритикува отменената покана за Лиза Екхарт. Тя дори сравни отношението към нея с това към Ерих Мария Ремарк и неговия роман „На Западния фронт нищо ново“. (Нацисткото правителство забранява романа през 1933 г. заради бруталния начин, по който е описана Първата световна война.)
А ето какво пише Регула Венске:
„Ние в Хамбург много добре се познаваме и аз знам колко много държите на литературата и на правото на свободно изразяване. Но сега – в рамките на спора, засягащ една „тривиална“ художествена творба, е дошъл моментът да покажете своето отношение към демокрацията и към свободата на словото.
Подобно на много мои колеги и аз съм обезпокоена от отказа ви Лиза Екхарт да участва на фестивала. Това не може и не трябва да бъде последното ви решение! Дайте си сметка, че независимо дали правото ни на свободно изразяване е застрашено от десни или леви екстремисти, или от обикновени психопати, ние не трябва да му се прекланяме в безропотно послушание“, продължава Венске.
Накрая завършва с думите: „А на протестиращите колеги писатели ще кажа – ако не желаете да излезете на една сцена с някого – просто си стойте вкъщи! Вие не сте тези, които ще казвате на организаторите на проявите с кого сте готови да четете и с кого не. Кого да оставят в състезанието и кого да отпишат“.
Под „състезание“ Венске имаше предвид, че на фестивала Harbourfront се организира конкурс за дебютен роман, който печели награда на името на предприемача Клаус – Михаел Кюне. Отличието има парично изражение – 10 000 евро. Дебютният роман на Екхарт – Omama – също е номиниран за наградата, наравно със заглавията на още седем писатели.
След позицията на Регула Венске от фестивала мигновено реагираха и повторно се обърнаха с покана към Лиза Екхарт и към нейния издател Zsolnay.
„Ние ще се радваме, ако госпожа Екхарт приеме поканата ни“, написа организаторът на фестивала Николаус Ханзен.
Директорът на издателство Zsolnay – Херберт Орлингер обаче бе категоричен: „Ние оценяваме напредъка, настъпил във фестивала, но задачата на издателя е да защитава своите автори, а неясните ви позиции в последно време засегнаха 27-годишната Лиза Екхарт. Тя е подложена на огромно напрежение“, отговори Орлингер. Под „неясните позиции“ той имаше предвид, че първоначално организаторите на фестивала, усетили анти-„Лиза Екхарт“ настроенията, се опитаха да я разубедят да участва на живо, като й препоръчаха включване чрез видеоконферентна връзка. Техният аргумент бе, че се безпокоят за нейната сигурност.
В имейл на организатора на фестивала, цитиран от „Шпигел“, пише: „Според нас е безсмислено да планираме събитие, на което е ясно, че ще има взрив от провокации“.
Това хвърля светлина върху притесненията, че леви активисти могат да дойдат на фестивала и да предизвикат неконтролируеми скандали. Но какво щеше да се случи наистина, няма да имаме възможност да разберем. След отказа на Лиза Екхарт да участва на фестивала, остава само да се прочете книгата й Omama. Заглавието й не трябва да ни учудва – преди всяко свое участие на сцената като кабаретна актриса Лиза Екхарт се обажда по телефона на майка си. И първо на нея разиграва сценката. И може би след много учудени възклицания на майката, в крайна сметка се е стигнало до заглавието. Каквато и да е историята около него – за дебютен роман то си е тъкмо на мястото.
