На 8-ми август е Международният ден на котките. След като споменахме котарака Бегемот от прочутия роман „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков, продължаваме през музикалните превъплъщения на опашатия домашен любимец в „Котешкия марш“ и отново стигаме до присъствието му в изобразителното изкуство.
Пабло Пикасо обичал всякакви домашни животни – котки, дакели, маймуни, мишки и зайци, но най-често рисувал улични котки.
Когато го питали: „Откъде идва тази ваша слабост към уличните котки?“ Той отговарял: „На улицата човек има усещането, че появилата се внезапно котка ей сега ще се втурне към него и ще започне да му се умилква – нищо, че може да е черна и страшна като дявола. А освен това – забелязали ли сте, че уличните котки винаги са бременни? Те мислят само за любов!“
През 1939 г., когато избухва Втората световна война, Пикасо пише в дневника си: Сюжетът, който се върти в главата ми е съвсем елементарен: „Котката хвана птичката“.
Не мога да рисувам войната буквално, но тя без съмнение присъства в картините ми.“
Руския поет концептуалист – Дмитрий Пригов също много обичал котките, но нямал опашат домашен любимец. Когато през 2005 г. създал така нареченото си произведение – медиаопера „Русия“, взел назаем котарака Васко от художника Герман Виноградов и безуспешно се опитал да го дресира да измяучи думата „Русия“.
Пригов смятал, че подобен екзотичен епизод трябва да присъства в неговия спектакъл, защото бил убеден, че котката е идеален символ на Русия – дебела, мързелива и страшно разглезена. Освен това Пригов държал да подчертае, че котката е загадъчна и мистична и макар и да живее с човека, изобщо не е обсебена и зависима от него.
Роденият в Швейцария художник Паул Клее признавал, че още от малък си мечтаел да има котка – родителите му взимали, но само когато в дома им се появявали мишки. След като котката достойно си изпълнявала задачата да изгони нахалниците, семейството се отървавало и от нея. Така, навършвайки 20 години, Клее можел да се похвали с три котки – Фрици, който бил на райета, дългокосместият и бял Бимбо и Бимбо Втори. Всички те присъствали в детските му картини.
Най-голямата му муза бил първият Бимбо, за чиито очи Клее казвал, че приличат на „въоръжени цветя“. Въпросният котарак бил изобразен в прочутата му картина „Котка и птица“ (1928). Съпругата на руския художник Василий Кандински – Нина – си спомняла, че в ателието на Клее – във Висшето училище „Баухаус“ – винаги имало котка на прозореца му. За нея Клее разказвал, че тя знае тайните на всички котки и му ги разказва. Веднъж един американски колекционер дошъл при Клее да си купи негова работа и се възмутил като видял как котката стъпва по току-що създаден акварел.
Американецът я прогонил, а Клее му обяснил, че няма нищо против нейните разходки: „След години такива като вас – ценители на изкуството – ще се чудите как съм постигнал този странен ефект в картините си. А това са просто няколко котешки лапички“.
