Навярно, когато някой каже “полякиня”, веднага се сещаме за известната полско-френска химичка и физичка Мария Склодовска-Кюри. Това е така, но Нобеловият лауреат далеч не е първата жена в историята от полски произход, успяла да прослави родината си по света. Разбира се, историята познава и много полски кралици, благороднички и светици, но новата изложба “Изтъкнати полякини” е посветена на десет от тях от най-ново време. Ето за какво става дума:
Преди няколко дни Полското посолство и Полският културен център (намиращ се на улица „Веслец“ №12) организираха нова съвместна изложба, посветена на десет бележити полски жени – сред които се открояват и имената на първите полски суфражетки.
Върху всяко едно табло е представена кратка биография и портрет на всяка една от видните полякини. Разбира се, едно от тях е посветено на Мария Кюри, за която мнозина вече знаят или са чували – малко или много. Макар това да не пречи човек отново да се запознае с историята и подвизите ѝ. Със сигурност другите дами не са чак толкова добре познати в България, освен в смесените полско-български семейства.
Една от тези жени е Анна Валентинович (1929-2010).
Родена е в полското село Шенне, но от 1946 г. живее в град Гданск. Въпреки че първоначално работи в корабостроителницата на прибалтийския град, волевата полякиня се прочува именно с борбата си срещу комунистическия режим в Полша. От 1978-а е деец на „Свободните профсъюзи“ – нелегална опозиция на Полската комунистическа партия. Но след множество акции, арести, заплахи и протести, Анна Валентинович е уволнена на 8-ми август 1980 г. – пет месеца преди да бъде пенсионирана. Това води до всенародно недоволство и немалко бурни протести и стачки, организирани от нейните съратници. Именно тези действия помагат за възникването на именития профсъюз „Солидарност“ (Solidraność), който десетина години по-късно слага края на Полската народна република.
А чували ли сте за Ирена Сендлерова (1910-2008)?
Родена е във Варшава и от малка е „замесена“ във всякакви медицински дела (баща ѝ е видният лекар Станислав Кшижановски), а покрай честите си посещения в болничните заведения научава и идиш. По-късно неговият опит и знания ще изиграят много важна и решаваща роля в кариерата и живота ѝ. Макар да следва полска филология във Варшавския университет и да започва след това работа в „Социални грижи“, действията по време на Втората световна война изцяло променят живота на Ирена. Някак си успява с нейна приятелка да си издействат санитарни пропуски, чрез които безпроблемно да влизат и излизат от страшното и ужасяващо Варшавско гето – „градският затвор“ на евреите. По този начин тя не само успява да излекува множество заболели, но и да издейства полски документи и гражданство на хиляди еврейски деца, чрез които впоследствие ги изпраща в различни полски приемни семейства и приюти.
А какви са другите благородни дела на Ирена Сендлерова и останалите полякини? Може да разберете повече от изложбата, представена върху оградата на Посолството на Република Полша в София (откъм бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“). Но трябва да побързате, защото тя ще остане там до края на месеца – до 31-и август.
