Единадесет филма имат шансове да получат една от трите основни германски филмови награди – за „Най-добър игрален филм“, за „Най-добър документален филм“ и за „Най-добър детски филм“. Вчера (11 март) министърът на културата на Германия Моника Грютерс и актьорът Улрих Матес обявиха номинациите.
На 24 април в Берлин ще бъде церемонията по награждаването. Въпреки че заради коронавируса бяха отменени много от събитията, придружаващи наградите – прожекции на филми, пресконференции и дискусии, президентът на Германската филмова академия Улрих Матес обяви във видеообръщение: „Независимо под каква форма, на 24 април ще се видим“.
Категориите са общо 18, като сред тях е и за „най-посещаван филм“, който е един в групата си. Това е „Das perfekte Geheimnis“ („Перфектната тайна“) на режисьора Бора Дагтекин. В него става дума за три жени и четирима мъже – приятели и двойки, които се събират за следната ексцентрична игра – поставят мобилните си телефони на масата и четат на глас съобщенията си, които получават. Още през януари 2020 г. филмът, пуснат в киноразпространителската мрежа в края на 2019 г., имаше над 5 милиона зрители.
Сред номинираните за най-добър игрален филм са:
– „Berlin Alexanderplatz“ („Берлин. Александърплац“), който е по едноименния роман от 1929 г. на Алфред Дьоблин, издаден и на български през 1980 година. Сега филмът на режисьора Бурхан Курбани има общо 11 номинации, сред които за най-добра режисура, най-добър сценарий, най-добра главна мъжка и най-добри поддържащи женска и мъжка роля. Филмът е германско-холандска копродукция и разказва премеждията на мигрант от Гвинея-Бисау в Берлин.
– „Lara“ („Лара“) на Ян-Оле Герстер е за въпросната Лара, която очаква своята 60-годишнина и се вълнува от датата и поради още една причина – по някакво съвпадение на този ден синът й – пианист – ще изсвири най-важния концерт в кариерата си;
– биографичният филм за германския рок музикант Удо Линденберг – „Lindenberg! Mach dein Ding“ („Линденберг! Изпълни си коронния номер“)
– и многократно награждаваният до този момент филм на Нора Фингшайд „Systemsprenger“ („Бунтарката“). В центъра на историята е 9-годишната Бени (в ролята родената през 2008 г. Хелена Ценгел), разкъсвана между бесен гняв и чувство на безпомощност заради трудното си детство, прекарано между различни приемни семейства и неуспешни консултации с психолози. Със самоунищожителното си поведение, което представлява опасност и за околните, тя разтърсва традиционната образователна система в Германия.
В категорията за най-добър игрален филм, в която номинациите са най-много – общо шест – се състезават и филмите:
– „Es gilt das gesprochene Wort“ („Казана дума – хвърлен камък“) и новият филм на Кристиан Петцолд „Undine“ („Нимфа“), който се състезаваше и на „Берлинале“. В него режисьорът пресъздава мита за русалката Ундине, която живее в днешен Берлин. Тя е историк, работещ в „Меркишес музеум“, и митично водно създание, над което тежи проклятието да убива онези мъже, които предават любовта й
Сред документалните филми конкуренцията е между:
– „Born in Evin“ („Родена в Евин“), разказващ живота на актрисата Мариам Зари, родена през 1983 г. в ирански затвор. В него се проследяват и травматичните преживявания на майката при управлението на аятолах Хомейни.
– „Heimat ist ein Raum aus Zeit“ („Родината е пространство извън времето“) -четиричасов епос за историята на прабабите и прадядовците на документалиста Томас Хайзе през двете световни войни, по време на които те бягат от Виена до Дрезден и от Майнц до Източен Берлин. Въпреки своята продължителност, филмът е истинска сензация и се радва на голям зрителски успех.
– „Schlingensief. In das Schweigen hineinschreien“ („Шлингензиф. Да изкрещиш в мълчанието“). Филмът е посветен на известния германски филмов и телевизионен режисьор Кристоф Шлингензиф, починал преди близо 10 години на 50-годишна възраст.
За най-добър детски филм се състезават два исторически филма „Als Hitler das rosa Kaninchen stahl“ („Когато Хитлер открадна розовото зайче“) и „Fritzi. Eine Wendewundergeschichte“ („Фритци. Чудната история на промяната“). В първия е разказано бягството на едно семейство от нацистка Германия през очите на малката Анна, а във втория – анимация – виждаме как 12-годишно момиче от Лайпциг се разделя с приятелката си, заминаваща за Западна Германия. Филмът грабва с оригинални диалози, но според критиката ГДР е представена твърде едностранчиво.
Сред състезаващите за най-добра сценография освен „Berlin Alexanderplatz“ („Берлин. Александърплац“), прави впечатление „Narziss und Goldmund“ („Нарцис и Голдмунд“) на Щефан Рузовицки. Сюжетът започва с 10-годишния Голдмунд, изпратен в манастир от баща му, за да изкупи греха на майката, някога избягала от женски манастир. Там момчето се среща с изключително мъдрия Нарцис. Двамата стават първи приятели. Няколко години по-късно Голдмунд се изявява като талантлив рисувач, решил да напусне манастира, за да търси майка си, а Нарцис, който си дава сметка, че изпитва повече от приятелски чувства към Голдмунд, решава да стане монах. Години по-късно, когато в Европа се развихря „Черната смърт“, двамата отново се срещат.
Тази година почетната награда за принос към киноизкуството ще бъде връчена на 87-годишния режисьор Едгар Райц. Той е известен с близо 60-часовия си филмов сериал „Heimat“ („Родина“) и по думите на министъра на културата Моника Грютерс е задал стандартите как се разказва историята със средствата на киното.
Германските филмови награди се смятат за най-важните национални награди в сферата на киноизкуството. За тях гласуват 2 000 членове на Германската филмова академия. Освен статуетките „Лола“ филмите победители печелят близо 3 милиона евро за нов проект. Миналата година за най-добър филм бе обявен „Gundermann“(„Гундерман“). Той бе посветен известния източногермански изпълнител – Герхард Гундерман, който работи на гигантски багер в открита мина, а в свободното си време пише текстовете за песните си.
