За 2020 г. онлайн продажбите на „Сотбис“ са на стойност над 100 милиона долара, което е с 400% повече от миналата година. Принос за това има и Джорджо Моранди – италиански художник, чиято работа бе продадена за 1 580 000 долара.
Следящите онлайн пазара на изкуство коментират тази новина така: „Аха! Костенурката изпревари заека“. Причината е, че Моранди се смята за „бавен художник“ – картините му имат успокояващо въздействие, предразполагат към размисъл и самовглъбяване. Но макар и на пръв поглед натюрмортите му да изглеждат лишени от енергия, последните анализи на изкуствоведите показват, че той е рисувал с известна бързина. Нанасял е цветовете енергично, но като нискооборотна машина, без голямо бръмчене.
И в живота на Моранди е така – няма голяма пукотевица и шумотевица! Знае се, че е роден през 1890 г. в Болоня и че умира в родния си град през 1964 година. Живее с майка си и сестрите си, преподава в университета, който е завършил. Работи заедно с италианските футуристи и с представителите на Pittura Metafisica (арт група, сформирана в началото на ХХ век, в която реализмът се смесва с протосюрреализма), но без да се присъединява трайно към нито една от двете групи.
През Първата световна война Моранди е призован в армията. Заради насилието, на което става свидетел, изживява нервен срив. Това се отразява и на стила му – макар и да не се вписва в конкретно течение, и той е от онази група на художници след войната, които се стремят към „връщане към реда“, и преминавайки от „радикална абстракция в началото на първото десетилетие на ХХ век, те се стремят към завръщане обратно към класицизма. Моранди е известен с натюрмортите и пейзажите – както в първото десетилетие на ХХ век, така и през следващите десет години – период, в който наблюдава последиците от бушувалия из цяла Европа испански грип. Заразата, разпространявала се от 1918 г. до 1920 г., която не пощадява и Болоня.
А натюрмортът, продаден на частен колекционер за рекордната сума, е нарисуван през 1951 година. Той представлява композиция с пет съда – в бяло, бледолилаво и зеленикаво сиво, на сивокафяв фон. Въпреки че отделните елементи ясно се открояват, ефектът върху възприятията е като че да са едно цяло, а свързаността помежду им е по-въздействаща от взаимодействието на всеки отделен предмет със светлината.Така, дори и да са просто кутии за боя или малки вази, те провокират към размисъл за по-възвишени неща.
А дори и да накарат гледащия да се огледа около себе си и да се вслуша в тишината, те пак са си свършили предназначението. Но най-ценното им послание, предавано през кутиите за бои и вазичките, е – важен ставаш в общност.
