Николай Стойков – портфолио мениджър и управляващ партньор в Аларик Секюритис разказва в брой 85 на Banker Special как изглежда портфейлът, който работи за вас в дългосрочен план.
Първата стъпка е да знаеш какво да не правиш. Най-честата грешка е да купуваш най-големите или най-нашумелите акции – тези, които са се представяли добре през последните няколко години.
Дори с 10–20 такива имена, портфейлът рядко излиза достатъчно диверсифициран. Ако инвестираш в американски компании, провери първо дали има европейски листинг на съответния ETF или акция – в повечето случаи е по-ефективно от данъчна гледна точка. И не използваме CFD инструменти за дългосрочно държане – разходите там обикновено са значително по-високи, отколкото при директна покупка на акции или ETF-и.
Балансиран не значи сложен. Класическият портфейл е 60/40 – приблизително 60% акции и 40% облигации. В зависимост от рисковия ти профил това съотношение може да варира от 50/50 до 80/20, а някои инвеститори добавят и до 10% злато за допълнителна диверсификация. Каквито и да са предпочитанията ти, влагането на 100% от спестяванията в един-единствен актив – акции, злато или каквото и да било друго – рядко е добра дългосрочна практика.
След пропорциите идва изборът на инструменти. За начинаещ инвеститор добре диверсифицираните ETF-и почти винаги са най-подходящото решение. Изборът е голям и няма един-единствен „правилен“ вариант, но ето няколко фонда, които харесваме.
За облигационната част предпочитаме Amundi Euro Government Bonds 10–15 Accumulating (LYQ6) – фонд с около 1 млрд. евро активи в държавни облигации от еврозоната, с общо отклонение от индекса около 0.18% годишно, от които 0.15% е таксата за управление.
За акционната част залагаме на широки световни индекси като iShares MSCI World (IWRD), а добри алтернативи са и ETF-и върху S&P 500 (VUAA), Nasdaq-100 (EQQQ) или EURO STOXX 50 (EUE). Смятаме ги за качествени фондове, макар че далеч не са единствените добри възможности.
А кое избягваме? Не влагаме целия капитал в отделни акции или в силно концентрирани ETF-и. Отбягваме и фондове с такса за управление над 0.5% годишно, както и такива с активи под 500 млн. евро – по-големите фондове обикновено предлагат по-добра ликвидност и по-нисък риск да бъдат закрити.
В следващия брой ще разгледаме как да изгладиш волатилността в доходността си — и защо ребалансирането на портфейла често има по-голямо значение от избора на активи.
Материалът е с образователна цел и не представлява инвестиционен съвет. Аларик Секюритис е лицензиран инвестиционен посредник под надзора на Комисия за финансов надзор. Повече информация на: www.alaricsecurities.com
