По време на строгата карантина домашните любимци не просто оказват психологическа подкрепа, но и са законна причина за излизане на улицата.
Американецът Боб също има причина да излезе на улицата, благодарение на кучето Рамбо. „Той ми носи толкова много щастие, освен това се разхождам. Той е отличен приятел”, казва Боб за своя питомец.
Онези, които нямат кучета, смятат че сега е идеалното време да си вземат домашен любимец. Защото повечето работят от домовете си и ще им е по-лесно да възпитават, и да обгрижват новите си приятели.
„Хората в Ню Йорк обикновено работят по 12 часа в денонощието, затова мнозина нямат животинка, тъй като смятат, че прекарват малко време в дома си, но сега обстоятелствата се промениха”, казва Кейти Хансен, доброволец към приюта за животни Animal Care Centers. За бездомните котки и кучета в Ню Йорк това е възможност да се сдобият със семейство.
От приюта за животни отбелязват, че получените заявки за домашни питомци са 25 пъти повече от това, на което са разчитали. „На 13 март публикувахме обява, че търсим желаещи да вземат животни за временна или постоянна грижа. Очаквахме да получим 200 заявки, а пристигнаха 5 хиляди. Обикновено в нашите приюти живеят около 600 животни, сега са по-малко от 50”, твърди Хансен.
Кучета се търсят и на Западното крайбрежие, един от приютите в Сан Франциско, щата Калифорния, който се занимава с възрастни животни, сега е празен. „Когато започна карантината се свързахме с всички потенциални желаещи да си вземат домашни любимци, защото ни се налагаше да затворим приюта. За 48 часа успяхме да намерим дом за всяко куче, а това са 86 животни”, споделя Шери Франклин, основателка на приюта Muttville Rescue.
Във Вашингтон, окръг Колумбия, организация с названието „Спасение за градските котки и кучета” всяка седмица раздава животни на желаещите. Напоследък цифрите са рекордин – 23 кучета и още повече котки. „Ние променихме процеса. По-рано хората идваха на големи групи, сега всеки идва в предварително уточнен час”, споделя опита си Стефани Ломбардо, доброволец в организацията.
Мястото за срещите е предоставено от градското гробище, край което паркират автомобилите, а доброволците водят по установения ред животните при новите им собственици. Една от тях е Мариса, която е взела куче за своя приятел. „Сега двамата прекарваме много време у дома и вече имаме едно куче, така че решихме да опитаме да се грижим за още един приятел”, обяснява Мариса.
Впрочем, всеки потенциален стопанин се проверява грижливо. „Винаги се интересуваме от домашните условия, изискваме три препоръчителни писма и, ако хората са имали животни през последните десет години, отправяме питания към техните ветеринарни клиники”, казва Ломбардо.
Но дори при този подход, доброволците признават, че след карантината някои кучета ще им бъдат върнати обратно. Нещо повече, в приютите може да се озоват животни, чиито стопани не са в състояние да се грижат за тях, заради кризата. „Сега не можем да изчислим колко кучета ще ни върнат, вероятно някъде около половината. А това са над 300 животни”, прогнозира Хансен.
Приютите са подготвени за такава ситуация. Първо, разполагат с дълги списъци на чакащи потенциални стопани, така че доброволците винаги ще намерят нов дом за кучетата. И второ, животът в семейство, дори за месец-два, е винаги по-добър за четириногите, отколкото в приюта.
