При жестомимичния език в някои страни, за да кажат „обичам те“, с ръце извършват движение, тръгващо от корема. Това не е учудващо – всички са чували поговорката „Любовта на мъжа минава през стомаха“, известно е още от древен Рим, че емоциите ни са свързани с червата, но едва наскоро съвременната наука потвърди, че начинът ни на хранене влияе на настроението ни и на психичното ни здраве.
Червата ни са покрити с повече от 100 милиона нервни клетки, които образуват отделна нервна система. Тя е в състояние да функционира независимо от гръбначния мозък и често се нарича „втори мозък на тялото“.
Въпреки че този „втори мозък“ не извършва никакво „мислене“, на червата дължим нещо повече от обработването и усвояването на храната. Червата „комуникират“ с мозъка по много начини и играят жизненоважна роля при снабдяването му с неврохимични вещества, като серотонина, например, който е известен като хормона на щастието и има благотворно влияние върху настроението ни.
Червата и мозъкът са свързани помежду си не само чрез кръвообращението, а и чрез блуждаещия нерв – дълъг сноп нервни влакна, който се простира от мозъка до сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт. „Приблизително 80% от нервните влакна, които изграждат блуждаещия нерв, изпращат сигнали от червата към мозъка, докато само 20% от тях изпращат нервни импулси в обратната посока“, казва д-р Катерина Джонсън, психиатър, провеждаща изследвания в Оксфордския университет.
Проучванията й показват, че голяма част от информацията, изпращана като сигнали до мозъка, идва от микрофлората в червата, която играе важна роля за състоянието на психичното ни здраве. Ето защо начинът ни на хранене е важен фактор за това как се справяме със стреса и с различни житейски предизвикателства и травми.
Тед Динън, преподавател по психиатрия в Университета в ирландския град Корк, посочва, че неговите изследвания, проведени както върху хора, така и върху животни, установяват връзка между нездравословния начин на хранене и разклатената психика. Тед Динън инжектирал минимално количество от микрофлората на пациент с депресия в кръвта на плъх и наблюдавал как поведението на животинчето веднага се променило и имунната му система отслабнала. Динън повторил същата манипулация, но този път използвал микрофлора от човек в добро психично здраве. В този случай в поведението на плъха не настъпили никакви промени.
Революционното в изследването било, че регистрирало колко еднообразен е съставът на микрофлората на пациентите с депресия в сравнение с тази на хората без подобни оплаквания.
Пациентите с депресия имали по-малко микроорганизми в стомашно-чревния тракт, произвеждащи важния химикал, наречен GABA, известен още като Гама-аминомаслена киселина. Той помага да намалим чувството на безпокойство и страх и да спим добре през нощта. Ако до мозъка ни не достига нужното количество от Гама-аминомаслената киселина, се стига да повишена тревожност и безсъние. Все още изследователите не могат да изброят конкретните продукти, чиято консумация ще ни гарантира, че ще си осигурим микроорганизмите, произвеждащи GABA, но смятат, ще са ни от полза храни, богати на витамин B (ориз, спанак, марули, зеле, мляко, свинско месо, бадеми, орехи), в това число различни плодове, зеленчуци, чайове и червено вино в малки количества.

Освен това пациентите, страдащи от депресия, имали и по-малко бифидобактерии, които традиционно извършват разграждането на още една важна за мозъка аминокиселина – триптофанът. Мозъкът ни постоянно се нуждае от триптофан, тъй като той влиза в съставава на хормона на щастието – серотонинът. Ето защо, ако при начина си на хранене не успеем да си осигурим необходимото количество бифидобактерии в червата, е много вероятно да сме в потиснато и лошо настроение.
Тед Динън препоръчва някои продукти, съдържащи бифидобактерии – най-вече млека и сирена. Той призовава към разнообразно хранене, благодарение на което да имаме както здрави черва, така и добро настроение. Той не отрича практиката да се спазват диети, но приветства най-вече онези от тях, които са съобразени с нуждите на мозъка – така по-добре ще можем да се справим с всякакъв стрес, включително и с нервността и дискомфорта, придружаващ обичайно всяка диета.