Как ДиКиро стана художникът – класик, възпял балерините

Балетът – това е танцът на човешката душа. Големите балерини са велики не толкова заради техниката си, колкото заради страстта си по танца. Тези мисли за балета са вълнували и художникът Димитър Киров-ДиКиро, чиято изложба може да видите до 28 май в галерия „Средец“ на Министерството на културата. Ето как любовта на ДиКиро към танца го превърна в художника-класик на балета в българското изкуство.

 

ДиКиро и първата му изложба

Димитър Киров-ДиКиро, Балерината.

Пловдивският художник ДиКиро (1935-2008) открива своята първа самостоятелна живописна изложба във Варна през 1967 година. Темата й е „Балет“ и това никак не е случайно – съвпада с първото издание на Международния балетен конкурс във Варна. Изложбата обаче не е посветена само на голямото културно състезание, но и на Русалия – любовта на живота на ДиКиро – негова муза и съпруга. В онази година тя току-що се е завърнала от обучението си в Москва. Танцът е нейният живот и това повлиява и на ДиКиро, който или рисува любимата си муза под прожекторите на сцената, или сякаш я скрива, танцуваща, във феерия от багри.

Влиянието на Пловдивската живописна школа

Димитър Киров-ДиКиро, Филибелийско настроение.

В изложбата картините са избрани лично от съпругата и музата на ДиКиро – балерината Русалия Кирова. Те са знакови за различните периоди и цикли в творческия път на художника. Самият той е трайно повлиян от реформаторския дух на Пловдивската живописна школа – от имена като Златю Бояджиев (1903-1976), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), които надскачат конюнктурните ограничения в изкуството и налагат новаторски естетически критерии в живописта. Основните похвати при ДиКиро са акцентиране върху пластическото изграждане на образа и силно емоционално внушение, с мощно използване на цветовете и формите.

Характерният танц на светлината в картините на ДиКиро

Димитър Киров-ДиКиро, Вариация.

Музиката и танцът са сред основните теми в изкуството на живописеца, а те най-добре се предават чрез играта на светлината. С годините изящните фигури на балерините сякаш вече не танцуват, а плуват във феерия от цветове. На платната ДиКиро сякаш не рисува, а си играе със светлината. И резултатът са разпознаваеми сцени от „Лебедово езеро“ на Чайковски, „Петрушка“ на Стравински, „Карнавала на животните“ на Сен Санс, „Кармен“ на Бизе, „Пролетно тайнство“ на Стравински.

Димитър Киров-ДиКиро, Adagio.

В тези картини винаги присъства Ро – красивата Русалия, извор на любов и вдъхновение в един неин свят на музика и светлина. Но рисувайки я, ДиКиро е подарил прозорци към този свят и на нас, зрителите, завещал го е на националната ни културна памет. Затова разгледайте изложбата – не само защото е по повод 85 години от рождението му, а и заради духа на празника, който така ни липсва днес. Както обичал да казва ДиКиро на рождените си дни: Сутринта си направих подарък – нарисувах картина, а следобеда – вече е време да идват гостите и празникът да започне.