Първите познати торти в историята не само били по-различни от сегашните, но имали и доста силен религиозен характер. Разказваме ви защо:
Същност
Един от първите писмени извори е омировата „Одисея”, където се споменава за подсладени хлебчета от мед и орехи. А няколко века по-късно гръцкият поет Филоксен разказва в своята поема „Вечеря”, че към края на последното ядене за деня домакините сервирали на гостите си хляб, който бил приготвян от сирене, мляко и мед (подобно на днешните чийзкейкове).
Никой не е точно сигурен как възникват първите рецепти за прототипа на днешната торта. Ала три неща са сигурни: склонността и обичта на хората към всякакви сладки и вкусни храни, силният култ към почитането на древните божества, особено древногръцките, и продуктите, които били познати на човечеството още през древността.
Затова не е чудно, че древните готвачи намерили всевъзможни начини, за да сътворят нови рецепти за сладкиши и печива, които впоследствие били използвани при почитането на най-различни богове чрез ритуали и жертвоприношения.
Ала първите торти не могли да се „похвалят” нито с пищни украси, нито с богат асортимент от вкусове и съставки. В интерес на истината, основните съставки включвали грис, брашно, мляко, мед, орехи, сирене и лаврови листа. Колкото и странно да звучи, захарта в Европа се популяризирала чак през Средновековието, по време на Кръстоносните походи. Допреди това тя била позната и използвана преди Новата ера в древен Китай и главно в Индия, откъдето се предполага че е нейният произход.
Етимология
Името на тези сладости било плацента. За мнозина това име може да е доста шокиращо, имайки се предвид, че това е временен орган, който възниква по време на бременността.
Фактически латинското име placenta произлязло от старогръцкото плакус (πλακοῦς), което се превежда като „плосък”. Наименованието на първите торти не е случайно, защото тяхната форма била доста плоска в сравнение с пищните им посестрими в днешно време. Затова и споменатият по-горе орган е кръстен по този начин, тъй като формата му е много сходна с тази на древните сладкиши.
Рецепта
Заслуга за една от запазените и до наши дни рецепти за плаценти дължим на древноримския политически деец Марк Порций Катон Стари.
Оттук можете да видите и неговата рецепта, записана в писмения му труд De Agricultura (“За агрикултурата”) – https://www.tastesofhistory.co.uk/post/roman-placenta-cake#viewer-d25d3 .
Наследство
Колкото и странно да звучи, днешната млечна баница – дори и баклавата – произлизат от древногръцките сладкиши. Нещо повече – думата за палачинки на румънски език plăcintă (“плъчинтъ”) е производно на латинското placenta.
