В най-новия брой на списание Banker Special (бр. 75) Нейно Превъзходителство посланикът на Словения в България Наташа Бергел разкрива в увлекателен разговор със Силвия Джагарова и Калоян Атанасов с какво България е успяла да грабне сърцето й и по каква се различава българският манталитет от този на словенците.
Тук публикуваме разговора без съкращения.
Ваше Превъзходителство, Вие сте завършили право, първо в Юридическия факултет в Любляна, а по-късно – в Юридическия университет в Харвард. Защо избрахте дипломатическата кариера?
– Честно казано, влизането в дипломацията не беше моята детска мечта. Озовах се на точното място в точното време. Бях на 25 години, когато завърших обучението си и благодарение на интервю за работа, което беше проведено от много впечатляващ висш дипломат от МВнР, реших да премина стаж в министерството.
Той също беше впечатлен от мен и веднага ме включи в екипа си, като остана мой ментор през следващите 7 години. Днес той все още е мой приятел и много се гордее с постиженията ми в дипломатическата кариера. Винаги се вслушвам в съветите му по редица професионални въпроси. Имах шанса по време на следването си, а по-късно и в професионалната си кариера, да работя с видни словенски и чуждестранни колеги.
Работили сте в дипломатическите мисии на Република Словения в Турция, Австрия, Унгария, Брюксел… Къде се сблъскахте с най-трудните и с най-вълнуващите предизвикателства?
– Всяка длъжност в чужбина е сързана със специфични, трудни и вълнуващи предизвикателства, никога не е просто черно-бяло преживяване. Но в моите спомени остават само положителните емоции.
Смятам, че съм доста гъвкава и контактувам лесно, опитвам се бързо да се адаптирам към нови условия. Където и да съм работила, първо учех езика на приемащата държава, което винаги се възприема много положително от местната общност. Това ми позволи да създам истински приятелства.
Винаги ми е много трудно да си тръгна след 4 години, знаейки, че вероятно никога повече няма да видя повечето от колегите и приятелите, които са станали част от живота ми.
Какви са впечатленията ви от нашата страна? Близки ли са българите и словенците като манталитет и мироглед?
– България успя да грабне сърцето ми още с пристигането ми тук. Като словенка обожавам природата и разходките, високо ценя зелените площи, парковете, горите и особено планините. България предлага огромно разнообразие в този аспект.
Българите не се страхуват да изявят характера си и не симулират чувства. Имаме много прилики, езиците ни са много близки, но не бих казала същото за манталитета ни, тъй като манталитетът на един народ произтича от неговата история и, въпреки факта, че обитаваме един и същ регион на Европа, сме били част от различни империи през вековете.
Словенците имат дълбоко интегрирани черти като например отбранителна нагласа, поради нашия исторически комплекс по отношение на броя на населението, размера на територията ни и статута на държавност, който придобихме едва през 1991 година. Но това е от решаващо значение за оцеляването ни като нация.
Другата наша черта е силният ни стремеж да покажем, че можем да правим всичко, което могат и „големите“, по същия начин, дори и по-добре. Това понякога е доста уморително, но оказва значително влияние върху положителното развитие на нацията и обществото ни.
Но с българите споделяме едни и същи ценности. Членове сме на ЕС и на НАТО – двете рамки, които осигуряват важна застраховка за бъдещото ни демократично развитие и европейския начин на живот.
Как се развиват към момента двустранните ни икономически, политически и културни отношения?
– Имаме много нереализиран потенциал във всички тези области. Досега България никога не е била очевиден избор за Словения и Словения никога не е била очевиден избор за България.
Като дипломати, работата ни е да ускорим сътрудничеството и партньорството ни в областите и проектите с реален потенциал за Словения и България. С вашия посланик в Словения г-н Божанов сме установили тесни служебни контакти за реализирането на проекти от взаимен интерес.
За мен беше наложително да дефинирам приоритетите, където да задействаме ресурсите си, за да постигнем осезаем напредък. С официалното посещение на президента на Република Словения г-жа Пирц Мусар в България през февруари 2024 г. бе препотвърден политическият импулс, който имаме на най-високо двустранно ниво. Тя посети страната ви с малка, но представителна бизнес делегация, която внимателно проучва възможностите за навлизане на българския пазар и за инвестиции в страната ви.
Българските бизнесмени са по-смели, тъй като през последните години нивото на преките български инвестиции в Словения непрекъснато нараства.
Но фактът, че с изключение на президентската институция на Република България, другите политически институции са повече или по-малко изправени пред политическа криза и нестабилност през последните 3 години, не помага за представянето на България като място със стабилна бизнес среда. Разполагате със стимулираща фискална политика, добра свързаност, подобряваща се инфраструктура и квалифицирана работна сила, единственото липсващо засега е стабилен политически живот.
Кои са двустранните проекти или събития, по които работите в момента?
– Работим предимно в три направления.
Първо, в сътрудничество със SPIRIT (Словенската публична агенция за насърчаване на инвестициите, предприемачеството и интернационализацията), ИАНМСП, Българската агенция за инвестиции и БСК работим за организирането на бизнес форум и в Словения.
Той ще се проведе през втората половина на 2025-а с цел по-нататъшно свързване на компании и други заинтересовани страни в областта на енергетиката, селското стопанство, отбраната, космоса и новите технологии. Във всички споменати сфери сме установили съвместимост или в производството на компоненти, или в обмена на допълващи се ноу-хау и добри практики.
Второ, в процес на създаване сме на рамка за структурно сътрудничество в областта на пчеларството. Трите компонента са апитуризъм, апитерапия и обучение на млади пчелари като част от извънкласната училищна дейност. Първата стъпка ще бъде направена в рамките на Международния панаир за земеделие и храни AGRA в края на август. Там Словенската пчеларска асоциация ще организира отделно събитие за българските пчеларски фирми, участващи в панаира, на който България тази година е страна-партньор.
Трето, с подкрепата на CMEPIUS (Словенски център за мобилност и европейски образователни и обучителни програми) планираме по-нататъшни дейности за популяризиране на словенските университети сред българските гимназисти и студенти. Бихме искали да привлечем повече български студенти да упражняват обменни програми по Еразъм+ в Словения, както и докторанти, които да кандидатстват за магистърски и докторски степени у нас.
За да направим Словения по-видима и популярна сред младите хора, успяхме да въведем от следващата учебна година 2024/25 изучаване на словенски език и литература в Университета във Велико Търново, както и в Пловдивския университет.
Вашата страна е много популярна туристическа дестинация, но какво не знаем за Словения?
– Винаги, когато става дума за туристическите възможности, които Словения може да предложи, съжалявам, че вече няма директни полети между двете страни.
Вярно е, че Словения не е на другия край на света, но от това страдат, както двустранните туристически, така и бизнес отношенията ни. Обикновените българи, които срещам всеки ден, знаят, че в Словения има нещо повече от Любляна и Блед и това е доста впечатляващо.
Виждам, че познавате нашите планини и крайбрежието ни. Като туристи имаме много сходни очаквания – за активна почивка, изискана кухня и „зелено“ изживяване. Ние можем да го предложим в по-малки дози.
За словенския туристически сектор беше важно да осъзнае на национално и местно ниво, че нямаме възможност за развитие на масовия туризъм. И се специализирахме в бутиковите предложения – малки и ограничени, но с високо качество.
Едно от предимствата, които имаме, е, че въведохме децентрализиран подход в туризма. Така че, където и да отидете като турист в Словения, ние сме подготвени.
Спортувате ли, имате ли хобита?
– Спортувам, откакто се помня. Всичките ми хобита са свързани със спорт, с дейности на открито. Oбичам да съм навън, да бягам, да яздя, да се разхождам с кучетата си. Освен две кучета, имам и три коня, с които съм участвала в състезания по обездка, както и по прескачане на препятствия.
Като дете започнах с гимнастика и лека атлетика. Благодарна съм на баща ми, който ме научи да съвместявам училище и спорт. В България имам всички възможности да практикувам любимите си хобита.
Кое е вашето предпочитано място за семейна почивка или за приятен уикенд?
– Пътувам из България колкото мога, но предпочитам да се разхождам в Бояна, обикновено рано сутрин, когато има малко хора. Смятам и да изкача най-високия български връх преди края на мандата си тук.
Мусала, който е малко по-висок от най-високата словенска планина Триглав (2864 м), определено е на първо място в списъка ми. На Триглав се качих за първи път, когато бях на 13 години, Мусала ще го последва 36 години по-късно.
Какво искате да постигнете до края на мандата си в София?
– В ролята си на посланик от ЕС бих искала да допринеса за по-нататъшната подкрепа на България за постигане на основните й цели, свързани с общността – премахване на сухопътните шенгенски граници и влизане в еврозоната. Като посланик на Словения в България ще работя за двустранното ни партньорство в областите от взаимен интерес. Близостта ни е очевидна и трябва да намерим начин да я използваме по-добре.
