Тя се казва Камелия Атанасова. Още от 2007 г. снима сватбена фотография, а днес е магьосник и на будоарната (еротичната фотография). Специално за Banker Special тя сподели наблюденията си за интересната си професия.
Откога е навлязъл терминът „сватбена фотосесия“?
– Така наречената сватбена фотосесия навлезе у нас от 2009 – 2010 година. Тя вече е доста популярна в България, но първоначално – като услуга, я предлагахме около десетина фотографи. По онова време – през 2010 г., хората не бяха съвсем наясно какво означава „следсватбена фотосесия“ и се удивляваха: „Как така – в отделен ден ще си обличаме отново роклята и костюма?!“
Но в последните години услугата „портретна фотография“ много се разви. И не е нужно, както преди години, човекът, който се снима, да бъде известна личност – фотомодел, певец или спортист. Сега всеки може да си позволи да си направи качествена фотография.
Вие снимате и по определени теми – ето след няколко дни е празникът на влюбените – Свети Валентин, и по този повод предлагате и така наречената love storу фотография. Бихте ли ни разказали повече за нея?
– Да, това е, когато двойка влюбени, които се радват един на друг и искат да запечатат емоциите помежду си, решават да изберат интересна локация или нещо, което е свързано с тях, и ние заедно пресъздаваме тяхната история в снимки.
В момента фотографията е доста кинематографична. В снимки можеш да разкажеш всякакъв сюжет – и така, когато заснемеш някакви фрагменти от време и после ги подредиш в албум, виждаш и вникваш в цялото събитие, в емоциите.
Имате ли наблюдения каква е мотивацията на клиентите ви да си поръчат така наречената будоарна фотография?
– Много често е за лично самочувствие. Другата мотивация е да направят подарък на половинката си. Дамата си прави фотосесия, която представя във фотоалбумче и с нея изненадва мъжа на сърцето си. Друг случай е, когато мъжът подарява на дамата услугата – „будоарна фотография“. Получава се много приятен подарък.
Този подарък специално за Свети Валентин ли се прави?
– О, и за Коледа доста се поръчваше. Но и преди Свети Валентин дамите си подготвят с фотосесия като подарък за любимия. Съответно и господата могат да подарят преживяването – „будоарна фотография“ на любимата.
Имате ли някакъв сценарий, който следвате при заснемането на фотосесиите и кой е режисьорът – вие или вашият клиент?
– Много е различно. Със сигурност се вслушвам много внимателно в това какво човек си представя и какво иска като краен резултат, но то неизбежно е пречупено през обектива ми. Затова винаги казвам, когато човек си избира фотограф, трябва да разгледа какво той прави, защото всеки от нас си има стил, изразни средства, индивидуален почерк.
И ако на вас – като потенциален клиент, ви допадне моето изразяване, значи сме се намерили– аз, като фотограф, и вие – като модел, и оттам насетне нещата се случват. Двупосочно е – по време на фотосесията се получава интересна симбиоза.
Позволявате ли си да давате някакви съвети?
– Да, през цялото време. Тъй като хората не са професионални модели и аз не очаквам от тях те да могат да позират, аз им обяснявам какво да направят, предразполагам ги, давам им идеи как да позират – самата аз им показвам в детайли как да се позиционират, за да изглеждат фотогенични.
В действителност няма нефотогенични хора – има застанали лошо на снимка и фотографи, които не са успели да уловят емоцията в тях.
Прекарвате ли повече време с моделите си, преди да започнете да ги снимате?
– Преди години ми се случваше, но сега вече не. Нямам нужда от толкова дълго време, за да усетя човека. Вероятно причината е натрупаният ми опит. Има една приказка – за да го направиш за 20 минути, си учил 20 години.
Но естествено винаги има какво да се учи – разглеждам много снимки, винаги се опитвам да съм в час с новите тенденции и новите техники и постоянно се интересувам как да подобрявам нещата.
Какъв тип фотосесии обичате да снимате?
– Будоарна фотография и фотосесии с коне – това е една доста различна и по-интересна услуга – моя хрумка. Самата аз яздя и конете са моя детска мечта. По естествен път се получи, че успях да съчетая две много любими мои неща – фотографията и конете.
Тази формула се оказа, че има доста голям успех – търсена е от хората. Работя с конна база, близо до София. Правя фотосесии и с ретроколи, защото са много фотогенични. Те, разбира се, са аксесоар към моделите – както конете, интересните бижута или по-особения грим – всичко това е добавка към самата тема на фотосесията.
Клиентите молят ли ви да обработвате снимките им с Photoshop?
– От нещата, които съм показала на страницата си, във „Фейсбук“, в „Инстаграм“, се вижда, че не прекалявам с обработката с Photoshop и със сигурност съм малко против актуалните днес филтри и модерните еталони за красота.
Разбира се, ако човек има някаква пъпчица, естествено ще го прикрием, но не приемам да смалявам талия, да издължавам крака, да правя скули и нос – това ми се вижда неестествено и най-вече този човек, когото снимам, вече няма да е себе си!
Колко годишен е бил най-малкият ви „модел“?
Най-малкият беше едно новородено бебе – на десетина дена. Като цяло снимам по-възрастни хора.
А най-възрастният?
– Преди години снимах много интересна дама – професор в Софийския университет, която честваше кръглата си годишнина в голям ресторант. Беше поканила много хора – роднини и приятели, и бях много впечатлена от нейната личност. Това бе събитие, което запечатах като репортажен фотограф. Самата аз, преди да се насоча към портретната фотография, работех в различни медии.
Използвате ли нещо, което сте научили от репортажната фотография, в портретната?
– Да, времето, в което практикувах репортажната фотография, ми бе доста добра школа. Научих много важното умение – винаги да си в час, винаги да си наясно къде какво се случва, за да можеш да реагираш. Да гониш момента. Сега прилагам това при сватбената фотография, защото тя е смесица между репортажното заснемане и художествената фотография.
Разбира се, ние, фотографите, държим на художествения елемент дори когато снимаме най-стандартно събитие – опитваме се да изкараме от него такъв кадър, който да е интересен. Но при сватбената фотография самото събитие предразполага да е красиво, да е художествено и да е интересно.
„Гоненето на момента“ се изразява в това да наблюдаваме мимиките на хората, които снимаме, защото всяко мигване изразява някаква емоция. Понякога по време на фотосесиите трябва нарочно да предизвикам емоцията и след това ловко да успея да я уловя. Именно това е много интригуващо при портретната фотография – да уловиш характерната мимика или маниер на дадения човек и нейната най-хубава страна да запечаташ в портрета.
