Трима учени са удостоени с Нобеловата награда за физика за 2021 година. Те са отличени заради работата си по обяснението на сложни механизми, по които функционира климатът на Земята.
Новите лауреати са американският метеоролог и климатолог от японски произход Сюкуро Манабе (1931), германският океанограф Клаус Хаселман (1931) и италианският физик-теоретик – Джорджо Паризи (1948), стана ясно по време на церемония, която се проведе късно снощи в Стокхолм, в Кралската шведска академия на науките.
Победителите ще си разделят наградата в размер на 10 млн. крони (842 611 паунда), но не по равно – едната половина от сумата ще отиде при Паризи, а другата ще си я поделят Манабе и Хаселман, тъй като откритията им са с еднаква тежест.
До преди откритията на тримата учени е било невероятно трудно, дори невъзможно, да се прогнозира какъв е дългосрочният ход на сложните физически процеси в сферата на климатичните явления. Изследователите обаче създават компютърни алгоритми, благодарение на които може да се предвиди как климатът ще се промени заради увеличаващото се количество изхвърляни парникови газове. Резултатите от дългогодишната им работа са от решаващо значение за разбирането на глобалното затопляне като реална опасност, която изисква навременна реакция.
Наградата се връчва в навечерието на конференцията на ООН по въпросите на климата, известна като COP-26. Планирано е да се проведе в град Глазгоу, Шотландия, между 31 октомври и 12 ноември 2021 г., под председателството на Обединеното кралство.
На въпрос какъв дневен ред на действие би предложил в рамките на предстоящата конференция, проф. Паризи отговори по време на церемонията: „Трябва да действаме възможно най-бързо. Нямаме време да се бавим“.
Климатичните модели, по които са работили новите лауреати на „Нобеловата награда“, представляват решаваща част от доказателствата, на които лидерите на ООН ще основат решенията си по време на срещата на COP26.
За наградените накратко
Сюкуро Манабе е на 90 години, старши метеоролог в Принстънския университет в Ню Джърси. Благодарение на алгоритмите си може да докаже как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата могат да доведат до повишаване на температурата на повърхността на Земята. С въпросите на климата се занимава още от 60-е години на миналия век
Приблизително десетилетие по-късно – през 70-е години – неговият „колега“ – 89-годишният Клаус Хаселман от Института по метеорология на Макс Планк в Хамбург създава компютърен модел, с две основни величини – метеорологичните условия и климатът. Неговият алгоритъм дава отговор на въпроса до колко трайни са климатичните промени, при положение, че метеорологичните условия се променят постоянно.
Третият отличен – проф. Паризи от Университета „Ла Сапиенца“ в Рим – според някои коментатори няма много общо с изменението на климата. Откритието му е свързано с метална сплав, наречена „спин стъкло“, в която железни атоми са произволно смесени в мрежа от медни атоми. Въпреки че железните атоми са само няколко, те променят магнитните свойства на медните по радикален и много озадачаващ начин.
Според Нобеловия комитет „спин стъклото“ е микрокосмос, олицетворение на сложното поведение на климата на Земята.
Постижението на Паризи е, че той е открил скритите правила, които влияят върху на пръв поглед случайното поведение на твърдите вещества, и е намерил начин да ги опише математически.
Досега – от първото присъждане на Нобеловата награда за физика – през 1901 г., нейни носители са общо 218 души. Само четирима от лауреатите – физици са жени. Само един от учените – американецът Джон Бардийн е печелил наградата два пъти – през 1956 и 1972 година. Основните заслуги на Бардийн е, че е открил транзистора и поставя основите на теорията за свръхпроводниците.
Миналата година носители на Нобеловата награда по физика станаха учени с открития, свързани с формирането на черната дупка. Това бяха британският физик – теоретик сър Роджър Пенроуз, германският астрофизик Райнхард Генцел и американската астрофизичка Андреа Гез.
