В събота празнуваме Лазаровден, а в неделя – Цветница. Те винаги се отбелязват в седмицата преди Великден.
Лазаровден в българската традиция е свързан със събуждащата се природа, с пролетта. Затова на този ден се изпълнява обредът „лазаруване”, при който момиченцата вече преминават към етапа на моминството. Лазарките (най-често между 8 и 12 годишни)
обикалят селото с песни за плодородие и берекет за стопаните. Окичени са с венци от върбови клонки и цветя. Носят кошници, в които слагат колак (обреден хляб) и яйца, с които ги даряват посетените от тях домакини.
Играят хоро с големи шарени кърпи. Облечени са в празнични премени, като на някои места одеждите се взимат назаем от вече омъжени невести, които са ги носили на годежа си. На някои места в България на Лазаровден момците са искали ръката на бъдещите си невести.
Но тъй като тази събота ще отложим провеждането на традиционния обред поради карантината, ще се възползваме от времето, за да се запознаем с библейската история. В нея Лазар, чието име на иврит означава „Бог помага”, е възкресен от Христос на четвъртия ден след погребението му. Лазар бил приятел на Христос и имал две сестри – Марта (която винаги, когато идвал Христос в дома им, и се втурвала да приготвя най-вкусните ястия) и Мария (която зарязвала всичко, с което се занимавала в онзи момент, и отивала да чуе думите му).
Възкресението на Лазар присъства в много картини на художници.
Най-известната е на Микеланджело да Караваджо. Той я рисува през 1609 по поръчка на богатия търговец от Генуа – Джовани Батиста де Лазари. За нея Караваджо получава двойно по-голяма сума, в сравнение с която и да било своя предишна картина. Вероятно защото Свети Лазар е покровител на поръчалия картината, Караваджо не си позволява да бъде буквален в изображението си, като други негови „колеги” художници. Според библейската история Марта казва на Христос, че брат й е от четири дни в гроба и вероятно мирише, но никой от присъстващите на чудото в картината на Караваджо не си запушва носа.
За сравнение на картината на Себастиано дел Пьомбо, който e италиански живописец от периода на Високия ренесанс и ранния маниеризъм, и рисува „Възкресението на Лазар” през 1519 г., могат да се видят три фигури, които си закриват носовете.
И италианският художник от Сиенската школа Лука ди Томè, на когото една от най-известните картини е създадената през 1362 г. „Възкресението на Лазар”, рисува на нея човек, който си запушва носа.
След Лазаровден идва ред на Цветница. Според библейската история на този ден Христос влиза в Йерусалим, яздейки магаре, а множество хора го посрещат, като разстилат пред него в знак на почит дрехите си, палмови и маслинови клонки. От маслиновите и палмовите клонки идва и обичаят на този ден в църквите да се раздават благословени върбови клонки и имен ден да празнуват всички хора, които носят имена на цветя и растения.
Официално от Българската православната църква бе обявено, че тази неделя в никоя църква няма да се раздават върбови клонки, за да се предотврати струпването на много хора на едно място. В действителност и художниците, нарисували сцената с влизането на Христос в Йерусалим, не представят да е имало много хора с върбови клонки.
В картината „Влизането на Христос в Йерусалим” (1305) на италианския художник и архитект Джото ди Бондоне, творил в епохата преди Ренесанса, виждаме, че тези, които са тръгнали да си отчупват клонки, са пропуснали посрещането.
В картината по същата тема на родения около 1280 г. в Сиена художник Пиетро Лоренцети виждаме от една страна хора, които късат върби, а друга – паднали на земята клонки, по които се предполага, че вече е минал Христос. Кой ги е сложил обаче Лоренцети не ни разкрива.
Все пак в картината „Влизането в Йерусалим” на испанския художник Педро Оренте, творил в ранния барок, виждаме трима души с върбови клонки, които най-вероятно ще успеят да ги сложат пред Христос.
Но Оренте, нарисувал картината около 1620 г. като че ли си прави шега със зрителите – отдалеч сякаш Христос гледа тъкмо към тях, но доближат ли се към нея – виждат, че той е обърнал погледа си към Йерусалим. Сякаш Оренте е предвидил какво ще се случи след 400 години – сякаш е знаел, че през 2020 г., стоенето на дистанция означава забелязване и внимание. Затова не унивайте, а с усмивка поздравете цялата си цветна градина от приятели, празнуващи на Цветница.
