Въпреки че миналата година Италия се прочу като една от държавите с най-влошена здравна ситуация, предизвикана от коронавируса, мнозина сякаш успяха да забравят и доброто, което последва за света от нея. Родината на Леонардо да Винчи и Федерико Фелини немалко пъти се е възраждала като феникс от пепелта, превръщайки се в предвестник на следващия стадий на еволюцията на света: Римската империя, Ренесансът… Разказваме ви за прочутия италиански дизайнер Джио Понти, който не само изиграва съществена роля в утвърждаването на Италия като водеща сила в света на дизайна, но и вдъхва нова надежда и кураж на милиони хора.
Джио Понти се ражда на 18-ти ноември 1891 г. в Милано, Кралство Италия, в семейството на Енрико Понти и Джована Ригоне. От малък показва голям интерес и склонност към изкуството, като родният му град също оказва голямо влияние за оформянето на неговото творчество. Става дума за тихите средновековни улички на Милано, където мозайки, статуи, църкви и сгради „съжителстват“ в идеална хармония, надживявайки творци, папи и владетели.
В по-късните си години Понти споделя, че счита себе си за поет, художник, дизайнер, издател, скулптор и педагог, но творческият му път започва именно от архитектурата. Това не е кой знае каква изненада, като се има предвид, че израства в красивия главен град на Ломбардия – рай и муза за мнозина. Освен че харесва съвременното строителство, Джио се вдъхновява и прехласва и от древноримското, ренесансовото и средновековното. Както казва самият той: „Архитектурата е сцена, на която се играе спектакълът на нашия живот“.
Решава да постъпи в Миланския политехнически институт, но много скоро нещата претърпяват обрат. Започва Първата световна война и на младия Джио временно му се налага да прекъсне посещението на лекциите; издига се до ранга на капитан в понтонерския корпус, получава бронзов медал и Италианския военен кръст за заслуги към държавата и работи във фабрика за тухли. Неудовлетворен от тогавашните си занимания, целеустременият италианец не само решава да завърши висшето си образование, но и да създаде чрез изкуството си един нов свят – чист, прекрасен и възроден.
През 1921 г. най-накрая се дипломира успешно и постъпва на работа в Richard-Ginori – една от най-известните марки за порцеланови и керамични изделия. С упоритост и изобилие от идеи – вдъхновени от старото и модерното изкуство – Понти бързо се издига до творчески директор и успява превърне фабриката в един от лидерите на световната търговия с керамика и порцелан. Понти се прочува и със способността си да „превръща в злато” всичко, до което се докосне. През 1921 г. се жени за Джулия Вимеркати, която му ражда четири деца: Лиса, Джована, Летиция и Джулио (по-късно става и дядо на осем внуци), а през 1928-а с приятеля си журналист Уго Оджети създават архитектурното списание Domus.
Последвалата Втора световна война оставя в Италия в руини. Това, обаче, още повече мотивира Джио Понти да спаси света чрез изкуството. Основаната няколко години по-рано фирма за качествени, революционни и красиви светлинни тела и списанието му, което вече бележи огромни успехи сред архитектурните среди, също помагат на италианската индустрия да се възроди и да преодолее следвоенната криза.
Не след дълго на пазара се появяват и мебелите на Понти, които успяват да спечелят средностатистическия италианец с достъпните си цени и луксозен дизайн. Шедьоврите му също стават част от модерното традиционно италианско изкуство, наречено „новеченто“ – по аналогия на куатрочентото по времето на италианския Ренесанс. Но докато колегите му с по-модерни нагласи „обявяват война“ на всички орнаменти и по-стари творчески разбирания за дизайна, неговите творби успяват да запазят сложните си комбинации от текстури, ярки цветови, образи и илюстративност.
Междувременно Италия, която вече е сред световните лидери в сферата на модата, стила и дизайна, също трябва да покаже своето „ново“ лице, отразявайки постиженията и тенденциите при модерната архитектура. Така държавата се сдобива с първия си небостъргач Pirelli (1958-а) – висок цели 127 м. , който впоследствие се превръща и в един от знаковите шедьоври на Понти. Но за твореца това е едва началото… В продължение на шест десетилетия той не спира да проектира множество сгради, ангажира се със 120 световни проекти, чете публични лекции, пише 2000 статии и става издател на всякакви списания, посветени на изкуството, архитектурата и дизайна.
Джио Понти приключва земния си път на 16-ти септември 1979-а на 87-годишна възраст в родния си град Милано. Но това, което е оставил на Италия и на света, се помни и до ден днешен, а всички бъдещи архитекти задължително се запознават с неговите научни работи. И ако трябва да перефразираме Фьодор Достоевски – красотата, създадена от Джио Понти, без съмнение успява да „спаси“ света.
