Историческият роман представя героите в контекста на важни събития.
На техния фон се разгръща сюжетът и се преплитат съдбите на персонажите. В жанра фактите съседстват с художествената измислица, а героите може да бъдат както реални исторически фигури, така и плод на авторското въображение.
Благодарение на тези романи, които са преведени на български, можем да видим другата епоха с очите на очевидци и да почувстваме атмосферата на онова време.
1.„Атинянката Таис”от Иван Ефремов
Невероятната хетера Таис притежавала остър ум, като никой друг умеела да убеждава събеседниците си в правотата си, имала доста прогресивни възгледи и силно развит усет. Царицата на амазонките веднага видяла в младия Александър Македонски бъдещия велик завоевател и владетел. Съдбите им тясно се преплели, и където и да запращал животът пълководеца и Таис, те все се оказвали заедно.
- „Аз, Клавдий” от Робърт Грейвс
Според пророчество болният, грозен юноша Клавдий щял да стане най-важният човек в Римската империя. Само че никой не повярвал в това предсказание и не обърнал внимание на дребния сакат Клавдий, който и сам предпочитал да остава в сянка. Робърт Грейс показва живота на героя си на фона на трима императори и изкачването му на престола, въпреки лошото му здраве и подигравките.
3.„Quo Vadis”от Хенрик Сенкевич
Неуравновесеният, жесток и капризен римски император Нерон подпалва пожар в столицата си за забавление, а обвинява в това последователите на зараждащата се християнска вяра и ги наказва. Сред жертвите му са апостолите Петър и Павел. На фона на разправите прозира тънката любовна линия на Лигия и Марк Виниций, която не вижда никакви прегради, били те културни, социални или религиозни.
Исторически романи за XII–XVI век
- „Айвънхоу“ от Уолтър Скот
Смята се, че именно произведенията на Уолтър Скот слагат началото на историческия роман.
„Айвънхоу“ е книга за храбър млад рицар, на когото му се паднало да живее в един от най-трудните периоди в историята на Англия. Завършил е третият кръстоносен поход, кралят Ричард Лъвското сърце е пленен, а страната е принудена да отразява нападенията на Нормандия. А възлюбената на Айвънхоу всеки момент ще я омъжат за самозванец, който претендира за трона.
- „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго
Юго не криел, че е направил главен герой именно храма в самото сърце на Париж. Авторът искал да попречи на намерението на властите да съборят или преустроят катедралата и успял. След като излязла историята за глухия гърбушко Квазимодо, красавицата Есмералда и свещеника Фроло, започнало обществено движение за запазването на първоначалния вид на зданието.
Романът за безответната любов, надеждата, предаността, които вървят ръка за ръка с предателството и подлостта, не можел да остави читателите равнодушни. Той изиграл съдбоносна роля в историята на един от най-важните паметници на архитектурата.
3.Летопис за царуването на Карл IX от Проспер Мериме
Младият хугенот Бернар де Мержи е влюбен в първата красавица на френския кралски двор и е готов на всякакъв подвиг за нея. Но се налага възвишените чувства да бъдат отложени за по-благоприятно време, защото хугенотът се оказва въвлечен в борба на живот и смърт. Имено по време на управлението на Карл IX става едно от най-кръвопролитните противостояния в историята на Франция – Вартоломеевата нощ. На 23 август 1572 г. католиците извършват масово убийство на хугеноти. Разказвайки за едно семейство, в което братята са разделени от религиозните си убеждения, Мериме показва предпоставките за кървавото клане, провокациите, довели до него, и нравите на френското дворянство от XVI век.
4.„Мария Стюарт“ от Стефан Цвайг
Шотландската кралица Мария Стюарт претендирала за английския трон, смятайки се за истинската негова наследница. Но на пътя ѝ стояла Елизабет Първа, която твърдо заемала владетелската позиция и нямала намерение да отстъпва. Двете властни жени и свитите им водели хитра задкулисна борба, а публично са изказвали една за друга топло и ласкаво.
Цвайг противопоставя двете кралици, подчертавайки различието им и взаимната им завист. Елизабет притежавала властта и безграничната подкрепа на народа, а Мария била любима жена и майка.
5.„Железният крал“ от Морис Дрюон
С този роман започва цикълът „Прокълнатите крале” за историята на Франция от началото на XIV век. Железен краб нарекли Филип IV, който отслабил властта на феодалите и укрепил монархията. Мнозина били недоволни от реформите му, но най-много – орденът на тамплиерите, който изгубил могъществото си именно заради суровия владетел.
Преди екзекуцията Великият магистър на ордена проклина и Филип IV, и неговия сподвижник римския папа. От тази момент двамата, а също наследниците на краля, са преследвани от серия страшни несполуки.
Исторически романи за XVII–XVIII век
- „Тримата мускетари” от Александър Дюма
Благодарение на този роман Александър Дюма задълго влиза в историята и става известен в целия свят. Приключенията на младия авантюрист Д’Aртанян започват с пристигането му в Париж. Там той се кани да служи в личната войска на краля на Франция, но не го приемат за мускетар.
Разгневеният юноша оскърбява трима опитни мускетари и те му обявяват дуел, който остава неосъществен. Вместо това случайността обединява героите с Д’Aртанян и така започват съвместните им приключения, станали класика в световната литература.
- „Петър Първи”(Том 1 – излезе у нас съвсем наскоро – през 2022 г.) от Алексей Толстой
Толстой не успява да завърши книгата, тъй като умира скоропостижно през 1945 г. Опирайки се на историческите източници, авторът показва бунта на стрелците, Азовските походи, реформите и пътешествията на Петър Първи в Европа, които в голяма степен са повлияли на развитието на страната. Романът започва със смъртта на предшественика на Петър Първи, цар Фьодор Алексеевич, и проследява живота на великия император до 1704 година.
Писателят показва характерите и разкрива тайните на известните исторически дейци Александър Меншиков, София Алексеевна и Лев Наришкин. Въпреки голямата си ценност романът получава нееднозначни отзиви заради това, че Толстой частично оправдава жестокостта на владетеля.
- „Шогун“ – том 1 и том 2 от Джеймс Клавел
В началото на XVII век край бреговете на Япония претърпява крушение холандски кораб. Много членове на екипажа загиват, а оцелелите ги очаква плен в изолираната от останалата част на света страна. Англичанинът Джон Блакторн спасява от неминуема екзекуция един от владетелите, който сметнал, че той може да му бъде полезен в борбата му за власт с познанията си по военно дело и корабостроене. Въпреки че героят е благодарен на спасителя си, той никак не може да свикне с новата страна и чуждата култура.
Блакторн имал прототип – Уилям Адамс, който се озовал в Япония в началото на XVII век и си спечелил уважение благодарение на уникалните си умения. Но за разлика от героя на романа реалният моряк се приспособил към новото място, създал семейство и останал там до края на дните си.
- „Повест за два града“ от Чарлз Дикенс
Първата фраза на романа на Дикенс е станала токова популярна, че я знаят дори онези, които никога не са чели книгата му „Повест за два града”: „Това беше най-доброто от всички времена , това беше най-лошото от всички времена”. Добро беше то за аристократите и кралете, а лошо – за обикновените жители.
Но всичко се променя, когато парижаните нахлуват в Бастилията. Това е началото на Великата френска революция. Дикенс показва двете столици – Лондон и Париж – не задълго преди събитията, които слагат край на абсолютната монархия във Франция.
- „Фаворитът. Том 1-2. Роман-хроника за времето на Екатерина Втора“ от Валентин Пикул
В романа са описани детството, младостта и царуването на Екатерина Втора, а също така животът в двора на Русия в средата на XVIII век. Силно влияние върху политиката на царицата оказвало обкръжението ѝ, особено фаворитите. Към тях Пикул проявява специален интерес, описвайки подробно характерите на героите и отношенията помежду им.
Главната особеност на романа е отсъствието на симпатия от страна на автора. С остроумен език и чувство за хумор авторът показва най-влиятелните хора от онова време – Потьомкин, Орлови, Ломоносов и Суворов – с всичките им достойнства и недостатъци.
Исторически романи за XIX век
- „Война и мир”, Лев Толстой
Наполеон вече е на границата и сблъсъкът с французите е неизбежен. Един вижда в конфронтацията възможност да прояви героизъм и да заслужи награда, за други войната е ужасна и недопустима. Сред персонажите има и от едните, и от другите. А има и такива, за които е важно съвсем друго – любовта, приятелството, зрелостта. И техният героизъм е всекидневен, незабележим, не какъвто е на бойното поле.
Заедно с героите читателят преживява събитията от Отечествената война от 1812 година, а също така и душевните терзания, разбираеми за нас и векове по-късно.
- „Гепардът“ от Джузепе Томази Ди Лампедуза
До 1861 г. Италия била съставена от няколко държави, а част от съвременната ѝ територия била в състава на съседните страни. В края на XIX век пълководецът Гарибалди си поставил за цел обединението на разпокъсаните политически единици в една силна Италия.
В романа „Гепардът” е показан походът на военачалника към Сицилия и присъединяването на кралството. През призмата на преживяванията на един застаряващ аристократ Лампедуза описва състоянието на онези, които били против обединението. Героят вижда как се руши всичко, което му е познато, с което е свикнал и което му е скъпо на сърцето. Много от описаното в произведението е взето от биографията на прадядото на писателя.
- „Клетниците“, Виктор Юго
В началото на XIX век във Франция било неспокойно. Откъснатите от реалността монарси пораждали недоволство у жителите с начина си на живот. Положението се нажежавало и в резултат започнали сблъсъци на барикади между полицията и гражданите. В тях участвал главният герой на „Клетниците” Жан Валжан, осъден навремето за кражбата на хляб.
Юго бил крайно възмутен от растящата пропас т между богатите и бедните, от безразсъдните ръководители и несправедливостта, царяща в страната. Виждането си за Франция от този период той изразява в романа-епопея, който се смята за връх на творчеството му и за едно от най-важните произведения на XIX столетие.
Исторически романи за ХХ век
- „На Западния фронт нищо ново. Обратният път“ от Ерих Мария Ремарк
Деветнадесетгодишният немец Паул заминава доброволно на фронта, за да се сражава в Първата световна война срещу враговете на Германия. Патриотичната му нагласа бързо се изпарява, когато вижда в окопите край себе си вчерашни ученици. Младите бойци са изплашени, физически и психически осакатени и просто искат да се върнат у дома.
Но дори след войната бившите войници не могат да живеят както преди. Ремарк нарича това поколение изгубено. Видяното на бойното поле ги променя и до края на живота си те не могат да се впишат в обществото.
- „Зулейха отваря очи“, Гузел Яхина
Селският живот на Зулейха свършва в мига, в който в дома ѝ нахлуват войници. Мъжа ѝ, заможен татарски кулак, убиват пред очите ѝ, дома ѝ разграбват, а нея изпращат в Сибир като принудително изселена. Ужасите на нечовешкото отношение, постоянната, навяваща страх близост на смъртта, предателството и промените у хората, притежаващи власт, поразяват жената до дън душа. Но преживяното не я е сломило и не я е направило равнодушна или жестока.
В основата на романа са залегнали спомени на разкулачени и изселени хора.
- „Светлината, която не виждаме“ от Антъни Доер
Двама юноши посрещат началото на Втората световна война от различните страни на фронта. Сляпо момиче от Франция е принудено да напусне родния си дом, когато фашистите окупират Париж. Сирак от немски приют случайно попада в елитно училище, където се подготвят бъдещи офицери на Райха, и скоро след това се озовава на война. Напълно различни, момчето и момичето не приемат царящата несправедливост и искат да оцелеят на всяка цена. Обединява ги още необикновен камък, който нацистки колекционер се стреми да придобие.
- „Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис
Романът е основан на живота на Людвиг (Лале) Соколов, словашки евреин, който оцелял в Холокоста и се върнал жив от Освиенцим. В лагера той получил длъжността помощник-татуировчик и заедно с наставника си татуирал поредните номера на ръцете на затворниците.
В този момент хората изгубвали имената си и се превръщали в число в записките на надзирателите. Сред тях Лале среща Гита и се влюбва в нея. Стараейки се до облекчи положението на девойката, Лале рискува живота си и споделя с нея и без това оскъдната си дажба. Заедно те непрекъснато мечтаят за бъдещето след войната.
