Всички сме чували за древните римляни – наследниците на елините. Те са оставили богато културно, медицинско, историческо, архитектурно и юридическо наследство, но въпреки това остават още много неразкрити тайни.
Предлагаме ви няколко интересни факта, които може още да не знаете.
Военачалниците не са участвали пряко в битките
Произведенията на изкуството често изобразяват римските пълководци на бойното поле редом до своите войници. Въпреки това те обикновено не са влизали в битка, а са контролирали войските си от специални „капитански мостове“. От тях се откривала по-добра гледка към бойните действия. Но при надвиснала загуба на битката, главнокомандващият трябвало или да се самоубие, или да се остави да бъде убит от врага.
Пиенето на отрова било традиция
В края на I век сл. Хр. римските императори започнали да пият малки количества от познатите отрови всеки ден, за да придобият имунитет. Традицията да се пие токсичната смес била наречена митридатизация по името на малоазийския владетел Митридат VI, за когото се смята, че за първи път използвал този метод.
Не използвали сапун
Римляните се къпели всеки ден, но не използвали сапун. Те втривали в кожата си различни масла и използвали специално стъргало, за да отстраняват мръстотията.
Сключените вежди били знак за интелигентност
Гъстите сключени вежди били ценени сред римските жени и се смятали за признак на висок интелект. Римлянките използвали различни трикове, за да уголемяват и удебеляват веждите си – например закрепвайки кози косми с дървесна смола.
Времето се изчислявало приблизително
Римският час можел да продължи 75 минути през лятото и 44 минути през зимата, тъй като повечето римляни мерели времето си по слънцето. Часовете били разделени на дванадесет дневни и дванадесет нощни: дневните часове започвали със зазоряването, а нощните – със залеза. Тъй като продължителността на деня през лятото и през зимата е различна, дължината на всеки час се променяла. Следователно римляните не държали особено на точността.
Пиели кръвта на гладиаторите
Древните римляни вярвали, че ако пият от кръвта на убития гладиатор, приемат жизнената му сила. Няколко римски автори описват как тя била събирана след битките и продавана като лекарство. Смятало се, че лекува епилепсия.
Прането било доста необичайно
Използването на урина била обичайна практика при прането на дрехите. Работниците в пералното помещение събирали съдовете, в които гражданите ходели по малка нужда, изчаквали урината да престои, за да се разгради до амоняк, който разреждали с вода. После изсипвали дрехите в корито, където някой от работниците ги тъпчел с крака, за да премахне петната и замърсяването.
