Диана Дафова и Сабин Леви – с концерт, посветен на 150 години Алберт Швайцер

Тази седмица Баховото общество в България имаше повод за празник.

В навечерието на 14 януари, когато отбелязахме 150 години от рождението на Алберт Швайцер, те имаха възможност да се съберат в концертната зала на Музикалната академия в София във връзка с голямата годишнина. Там те чуха както хорални прелюдии на Йохан Себастиан Бах, изпълнени на орган от проф. Сабин Леви, така и интересни философски наблюдения на Швайцер, интерпретирани в изпълненията на поп певицата Диана Дафова.

Швайцер е най-големият познавач на Бах. През 1981 г. в България излиза неговото изследване за музиката и начина на изпълнение на Бах. То е над 700 страници, с 35 глави, като редактор на българското издание е известният органист Нева Кръстева.

В изследването си Швайцер поставя акцент върху връзката на музиката на Бах с други изкуства, като например с поезията на Хайне, Гьоте, Шилер, с естетическите текстове на Ницше, със статуите на Микеланджело. За Швайцер музиката на Бах е готика, превърната в звук.

В началото на концерта Диана Дафова запозна присъстващите с биографията на Алберт Швайцер, който освен отличен музикант – органист, е и доктор по философия, пастор, писател, теолог, мислител и не на последно място – лекар. През 1952 г. получава Нобеловата награда за мир. Сравняват го с Прометей, с Махатма Ганди, с Дон Кихот и Толстой.

 

В същото време е имал и опоненти, които са го критикували, нападали и омаловажавали делата му. Определяли са го като чудак, егоцентрик и славолюбец, но това не го спирало да продължава да живее по начин, който смятал за смислен.

Роден е на 14 януари 1875 година в Кайзерсберг, в Елзас, в семейство на пастор. Говори и пише на немски и френски и израствайки сред католици и протестанти развива толерантност към религиите.

Учи теология в Страсбург, последовател е е на Кант, но истински се увлича по Гьоте.

На 8-годишна възраст Алберт Швайцер започва да свири на орган. На 23- годишна възраст защитава дисертация върху квантовата философия на религията. Става проповедник в Страсбург, а успоредно с това започва да преподава в теологическия факултет.

В този период, освен че изпълнява музиката на Бах, той написва и изследването си върху творчеството на композитора. Малко по-късно пише нов труд „История на изследването на живота на Исус“. Работи усилено и върху философия на културата, като негов основен труд в тази област е книгата „Култура и етика“. Алберт е имал ясен план за живота си – да се обучава до 30-ата си годишнина и след това да се посвети на дейности, с които да помага на хората.

Когато се запознава с нуждите на мисиите в Конго и Габон, решава да замине за Африка, но не като мисионер, а като лекар. Затова въпреки очертаващата се пред него блестяща кариера на учен, писател и музикант, той прави рязък завой в жизнения си път и започва усилено да учи медицина.

През 1912 г. се жени за Хелене Бреслау, която учи за медицинска сестра. Така двамата заминават за Габон, която по онова време е френска колония. Швайцер остава в Габон до края на живота си – до 1965 година, в село Ламбарене, но периодично пътува до Европа. В продължение на половин век строи и разширява болници със свои средства. Лекува прокажени, извършва хирургически операции, изражда деца, осигурява и психиатърска помощ, като всичко това го прави безплатно. Местните го възприемат много добре – за тях той не е просто чужденец, дошъл да изследва живота им, а да се грижи за тях.

В един период от живота си, се замисля дали не е по-необходим в Европа. Това е време, в което се замисля за противоречията между немската и френската култура. Но остава в Африка – болницата му се разраства, привлича нови лекари, журналисти и хуманисти, които започват да му помагат. Тогава той пише и книги за работата си в Габон, като например „Писма от Ламбарене“, „Африкански тетрадки“ „Арфрикански ловни истории“.

Когато се завръща в Европа, организира концерт, по време на който събира пари за болницата в Ламбарене. След като му връчват и Нобеловата награда за мир, той не се поколебава и средствата от нея също да вложи в лечението на болните. И не спира да пише – издава „Мистика на Апостол Павел“, биографичната си книга „Из моя живот и мислене“, както и прелюбопитната – „Мирогледът на индийските мислители“.

В навечерието на Втората световна война той се дистанцира от политиката на Европа. Категоричен е само срещу ядреното въоръжаване, като проповядва преклонение пред живота. Алберт Айнщайн, който му е близък приятел, признава за него: „У никого не съм намирал такова идеално съчетание между доброта и страстен стремеж към прекрасното, както у Алберт Швайцер“.

Симеон Симеонов, Георги Колчаков, Диана Дафова и проф. Сабин Леви

Диана Дафова продължи своето изложение за Швайцер, подчертавайки, че неговите идеи винаги са били придружени от конкретни действия – философията му призовавала към добро и към състрадание, към изграждане на по-добър свят и личният му пример показвал именно това.

Дафова цитира Махатма Ганди, който по повод примера на Швайцер заявява, че ако един самотен човек достигне до най-висшето стъпало на любовта, то това ще бъде достатъчно да неутрализира омразата на милиони. Тя добави и че Швайцер имал едно любимо изречение от Гьоте и то гласяло: „Първо беше делото“.

След това Диана Дафова прочете подбрани мисли от Алберт Швайцер – от книгата му „Култура и етика“, след които следваха или нейни изпълнения, или музикални изпълнения на орган, изсвирени от Сабин Леви.

Дафова призна, че според нея най-ключовата мисъл на Швайцер е, че трябва да има етика на преклонение  пред живота.

„Етиката на преклонението пред живота е космическа“, продължи Дафова и по този повод изпя „Адия“ (втората българска мелодия, полетяла в Космоса със совалката „Колумбия“). Дафова пееше, а зад гърба й на голям екран се прожектираше видеоклипът към песента й, преодставен от архива на НАСА. Последва изпълнение на орган на Сабин Леви, после – кадри от немския филм „Алберт Швайцер“, създаден през 2009 г., от режисьора Гавин Милър.

От този филм е репликата, приписвана на Алберт Швайцер: „Написах книга за Исус Христос и шокирах църквата, написах книга за Бах и шокирах музикантите, за това е най-добре да си остана лекар“.

Георги Колчаков от Фондация „Бахово общество в България“ цитира Швайцер с наблюдението му, че не съвършенството, а духът на изпълнението определя въздействието на Баховата музика.

По думите на Колчаков животът на Швайцер е висша форма на свобода. Той цитира и Кафка и по-конкретно думите му: „В борбата между теб и света, застани на страната на света“. Според Колчаков Швайцер е избрал да е на страната на света, но като го опознава и се грижи за него.

Диана Дафова добави, че е открила етичните принципи, следвани от Алберт Швайцер, и в Япония и по този повод изпя и песен, вдъхновена от „Страната на изгряващото слънце“. Така, с проникновени песни, вдъхновени от различни места по света, както и с обичаните хорални прелюдии на Бах, бяха отбелязани 150 години от рождението на Алберт Швайцер. Диана Дафова специално благодари на дарителя – живеещият в Германия – Симеон Симеонов, вложил лични средства в честването и направил възможно концертът да е с вход свободен.