Макар и не толкова известен, англо-френският художник Давид де Гранж успява да остави голям брой портрети от ерата на барока. Но една от най-известните му картини – „Семейство Солтънстол“ – продължава да буди интерес, най-вече защото илюстрира странните трендове на XVI-XVII век. Ето за какво става дума:
Англо-френският художник
Де Гранж е син на хугеноти, емигрирали от Франция, през остров Гърнзи, които впоследствие се установяват в Англия. Въпреки че годината му на раждане не се знае с точност, на 24-ти май 1611-а той е кръстен във Френската протестантска църква, намираща се на площад „Сохо“ №9 в Лондон. От малък проявява желание за рисуване, а през 1636 г. художникът се жени за Джудит Хоскинс – племенница на Джон Хоскинс и Самюел Купър – и двамата талантливи миниатюристи. Не е изключено и бракът му с Джудит да го е мотивирал да стане и миниатюрист.
По времето на Английската гражданска война и Английската република (1642-1660) защитава възстановяването на монархията, затова по-голямата част от творчеството му е свързана с рисуването на гравюри и портрети на английски благородници и на крал Чарлз Втори. Впрочем няколко години след кръщението си той приема католическата вяра.
Портретът на семейство Солтънстол
Картината „Семейство Солтънстол“ е поръчка на сър Ричард Солтънстол, върху която Давид де Гранж започва да работи през 1636 година. На нея са изобразени английският благородник, първата му съпруга Елизабет Бас, децата им Ричард и Ан, но и втората му съпруга Мери Паркър с едно от децата им. Не е известно дали на платното е изобразен Джон, роден през 1634-а и починал малко след това, или вторият им син Филип, роден две години след брат си.
По някое време семейният портрет става част от колекцията на графовете на Гилфърд, а през 1933 г. е продаден на абатство Урокстън в Оксфордшър.
Символизмът и странната мода
Както вече споменахме, на картината на де Гранж са изобразени и двете съпруги на сър Солтънстол, но в случая не става дума за развод. Първата му съпруга Елизабет Бас предава Богу дух през 1630 година. Но защо тогава и двете любими жени на Ричард са нарисувани една до друга? Истината е, че през XVI-XVII в. е било доста модерно мъртвите и живите членове на едно семейство да бъдат изобразявани заедно. Но колкото и зловещо и мистично да звучи това днес, Давид де Гранж е следвал тогавашния обичай.
Което обяснява защо на картината Елизабет е нарисувана на смъртен одър, облечена в бяла плащеница с бледо лице, докато Мери изглежда в цветущо здраве и е облечена в изискана бяла рокля.
Другият важен детайл е, че Ричард Солтънстол подава бяла ръкавица на Елизабет. През онези години това се считало за жест за отдаване на чест и благодарност.
Интересно е, че хоризонталната композиция е слабо осветена, така че да се наблегне върху лицата на хората от фамилията. Веригата, образувана от ръцете и протегнатата длан към умиращата първа съпруга, символизира обичта и отдадеността в семейство Солтънстол. Пищната украса и облекло показват високия социален статус на изобразените обекти и създава повече празничен, отколкото мрачен сюжет. Това прави творбата на де Гранж истински шедьовър и най-известното му платно.
Впрочем, Ричард-младши, макар и момче, е облечен с рокля. За средата на XVII в. това било нещо напълно нормално за всички потомци от мъжки пол, които започвали да носят панталони едва на 6-7 годишна възраст. Една от причините е, че било много по-лесно да се ушие рокля за едно дете, отколкото мъжки дрехи.
