Да почувстваш силата на великия тракийски жрец на българския „Стоунхендж“

От десет дни музеят в Приморско официално отговаря за българския „Стоунхежд“. Той му е поверен за срок от десет години с решение на Министерския съвет и вече ще посреща туристите с любопитната история за великия тракийски жрец.

Става дума за древното тракийско мегалитно светилище „Беглик Таш“, което се изписва и като „Бегликташ“. Името му идва от турски. „Беглик“ означава „данък в натура“. Той се плащал на Османската империя, а „таш“ е думата за „камък“, тъй като по време на турското владичество овчарите и пастирите извеждали добитъка в каменистата местност в полите на Странджа, където представителите на турските власти събирали данъка.

Както вече вероятно се досещате „Беглик Таш“ се намира в подножието на Странджа, до долината на река Зигра, на 5 км от Приморско и на 40 км от Бургас.

Археолозите започват да го проучват едва през 2001 г., защото по време на социализма тази зона попада в границите на ловната резиденция „Перла“, използвана от Тодор Живков и неговите приближени и там никой учен ахеолог не е можел да припари. След демократичните промени мястото също не е особено известно, тъй като е засегнато от Бургаските каменни мини. Това е причината, проучващите го да отбелязват, че е трудно за изследване, тъй като много от културните му пластове са силно разрушени и разбъркани. Независимо от това обаче първите археолози, започнали разкопките през новото хилядолетие – Цоня Дражева и Димитър Недев – отбелязват, че „Беглик Таш“ е важно светилище, което е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV век. Смята се, че дейността му е прекратена заради по-широкото разпространение на християнството.

„Беглик Таш“ представлява внушителни мегалити, разпръснати върху широка поляна край гъста широколистна гора. Някога е изпълнявал три функции – на храм, на скален календар и на слънчев часовник.

Намирал се е до древния град Ранули, чиито руини все още се разкриват и който пази много тайни.

 

Смята се, че на „Беглик Таш“ са били изпълнявани обреди, с които местните са изразявали благодарността си към Бога-слънце и Богинята – майка. За това свидетелстват двата жертвени монолита с издълбани дълбоки ниши и улеи, в които изтичали използваните от жреците ритуални течности – вино, мляко, зехтин и вода. До тях извеждала скална пътека, като археолозите оприличават каменното образувание,  от чиито две страни са разположени монолитите, на каменно „брачно ложе“.

Под най-високо издигащия се камък, на чийто връх личи следа, определена от археолозите като „стъпката на Бога – слънце“ е оформен каменен трон. На него именно сядал великият тракийски жрец, който единствено имал право да види разкриващото му се пред погледа светилище. Срещу трона му имало друг камък, на който била оформена „божествената стъпка” на Богинята-майка. Археолозите отбелязват, че се е вярвало, че седне ли жрецът върху изсечения каменен трон, той се зарежда с невероятна божествена енергия и му се разкриват страшни тайни за миналото и бъдещето.

 

В североизточната част на светилището се вижда специална система от огромни мегалити, образуващи своеобразен лабиринт. Смята се, че през него можели да минат само хора с чисти сърца и добри намерения. В този лабиринт и до днес има ясно очертана цепнатина, за която се вярва, че който премине през нея, се освобождава от всички негативни мисли – прощава обиди, освобождава се от злоба, ревност и завист. Как точно се случвало това, знаел само великият тракийски жрец. А дали и на вас няма да се разкрие някоя тайна, ще може да проверите лично само когато отидете и седнете на камъка – трон в някогашното светилище Беглик Таш“.