Главният град на Съединените американски щати е чудесен пример за това, как старата европейска архитектура среща модерната американска. Вашингтон има най-различни квартали и стилове, но някак си е успял да запази чувството на аристокрация още от епохата на британската колонизация. Такъв пример е и неговата най-стара къща, която датира още преди избухването на Американската война за независимост. Разказваме ви коя е тя:
В столицата Вашингтон елегантните къщи сякаш нямат край: особено в квартала „Калорама“. Най-яркият пример е триетажният дом в неокласически стил на семейство Берман. Но интересното е, че той не е бил построен в столицата, а на съвсем различно място.
Къщата, която може да мине и за имение, била издигната през 1754 г. в град Денвър, щата Масачузетс, от американеца Робърт Кинг Хупър, служил вярно на Британската корона. Но скоро бил преотстъпен на британския генерал Гейдж за периода от шест месеца по време на Американската революция.
„Така се появила дупката от мускет (вид огнестрелно оръжие, използвано между XV-XIX в.) на входната врата. Някой е стрелял по генерала“ – разказва пред Architectural Digest Алис Берман, сегашната собственичка на къщата.
Малко след обявяването на Независимостта на Съединените американски щати, за добро или лошо, Хупър проиграл имота в полза на кредитори. Постройката започнала да служи за временен девически интернат – и не само това – не след дълго попаднала в ръцете на известния дилър на антики Израел Сак, който разглобил цялата дневна с ламперия и я изпратил в музей в щата Канзас: „Мисълта, че някъде из другите щати има точна реплика на нашия хол, е много забавна“ – споделя Алис.
В интерес на истината, шикозното имение било заплашено от събаряне. Но благодарение на намесата на Джордж и Мириам Морис, то било разглобено част по част и през 1930-а е изпратено във Вашингтон, окръг Колумбия, с влак. А господин Сак впоследствие е бил помолен да възстанови по спомени дневната до най-малкия детайл.
В стечение на обстоятелствата, преди пет години Уейн и Леа Берман, родителите на Алис, купуват архитектурния шедьовър. Но състоянието му едва ли е могло да бъде наречено „задоволително“: „Имаше плесен във всяка стая: под паркета и зад тапетите. Но за нас беше много важно да запазим уникалната атмосфера на постройката, но и същевременно да я осъвременим. Реновацията ѝ ни отне поне година“ – споделя Алис.
Резултатът е впечатляващ – имение, което не само пленява със своите приказни пространства, фоайета и площадки, но е и изцяло пригодено за нуждите на XXI век. Такъв нагледен пример е въпросната дневна – с ламперия в кремаво и творби на съвременната художничка Луиз Деспон.
„Почти при всеки имот, който някога сме притежавали, майка ми украсява хола му по един и същи начин: стени в кремаво и кадифено зелено канапе. Това е едно от най-първите помещения, които променяме по наш вкус, защото прекарваме най-много време от ежедневието си в него Именно от всекидневната произтича чувството за „дом“. Но също така и фирмата Simon-Wallace Design ни помогна много в случая.“
„Все още не спирам да се изумявам от факта, колко различни поколения са живеели тук. При покупката получихме документация и стари фотографии на всички собственици на къщата. Колко Коледи са празнували? Как са отоплявали цялата сграда? Колко гости са отсядали в многобройните стаи? Историята и наследството на това място са толкова пленителни!“
