Влюбване! Нежност! Обич! Любов! Обичаме да чуваме тези думи, а те галят сетивата и звучат меко, карайки ни да се отпуснем.
Обичаме да ни обичат и искаме да ни обграждат с внимание, за да чувстваме колко сме ценни, сякаш това е единственото, което осмисля живота ни.
Често се усещаме абсолютно зависими от присъствието на любимия и приемаме за напълно вярна метафората, че партньорът е нашата липсваща половинка. Осъзнаваме или не, ние приемаме, че без партньор сме половин човек, а това означава, че сами по себе си не струваме и не сме значими.
Дали не очакваме от любовта на другия прекалено много? Ами ако не сме във връзка и нямаме любим или любима, това означава ли, че сме непълноценни и наполовина годни?
Едно от най-ограничаващите вярвания е, че щастието идва от другия до нас и че само ако него го има, си струва да живеем. Другото е, че сме си самодостатъчни, защото любов не съществува, а само изгода!
Нормата е по средата. Там е емоционалният комфорт, адекватната самооценка, споделеното партньорство и спокойните отношения. Там е любовта към себе си.
Когато в родителското семейство не е имало любов, партньорство и уважение, а безразличие, студенина или насилие, обиди, лъжи и отношение на зависимост, тогава животът на детето се превръща в опит за оцеляване сред болката. Големият човек израснал в такава среда, ще се страхува от любовта, макар и неосъзнато, защото не я познава и ще бяга от сериозна връзка или ще подозира, ще ревнува, ще се вкопчва в партньора. С всяко свое поведение като възрастен ще демонстрира, че не заслужава любов и ще развива зависимости, ще потъва в работа, ще обича екстремните занимания, ще живее “по ръба”… Така всичко друго и всеки друг ще се оказват по-важни от самия него.
Ограничени да виждаме споделена и спокойна родителска любов в детството си, стигаме до това никога да не можем да заобичаме себе си, а вече големи си мислим, че парите, титлите, многото вещи, марковите вещи, престижната работа означават, че сме значими.
Всъщност всичките ни притежания са опит след опит да се самоуважаваме малко повече. Не обичаме себе си просто така, защото ни има на този свят, а смятаме, че с нещо трябва да заслужим тази любов!
Когато търсим партньор, който да ни подпомага, да ни допълва и да осмисля живота ни, това показва чувство за малоценност.
Всъщност, онова, от което имаме истинска нужда не е одобрението през отсрещната любов, а ясното осъзнаване, че сами не обичаме себе си и че трябва да променим това!
Любовта на другия ни вдъхновява, прави ни добри, щедри и уверени! Влюбени ли сме, подминаваме дребнотемието, забравяме сприхавостта или нуждата да сме винаги прави. Ведри сме, радостни и вдъхновени! И как не разбираме, че щом вече носим и имаме тези прекрасни качества в себе си, то можем винаги да ги показваме и да сме доволни, грижливи, въодушевени, без да търсим нечия любов, за да ги отключи в нас.
И в постоянните ни разговори за любовта има ли я, или я няма, и дали трябва повече да даваме или да получаваме, си струва да осъзнаем, че най-важното е да се научим как да обичаме себе си, така че без травматични ограничения да се наслаждаваме на връзките си.
Нерядко се случва да влизаме в ролята на жертва и да се оплакваме, да обиждаме другите с лоши думи и пренебрежение, да наричаме себе си с лоши думи и да се самоунижаваме, да не можем да отказваме и да казваме НЕ, да сме чувствителни към критика и да се отказваме от собствените си желания. Това е израз на ниската ни себеоценка и маркер, че не обичаме себе си.
Струва си да тръгнем осъзнато по пътя на любовта и да погледнем към себе си с грижа и обич. Да преработим травмите, които ни карат да се омаловажаваме, пренебрегваме и да обезценяваме съществуването си!
Любовта ни към нас е постоянна величина, самоуважение, вяра в уменията ни, спокоен поглед към недостатъците ни, себеприемане и усещане за достатъчност.
Тази любов означава най-напред да осъзнаем, че имаме нужда да си дадем време, подкрепа и грижа, а след това осъзнато, зряло и пълноценно да свържем сърцето си със сърцето на другия!
Ирена Соколова е социален психолог и психотерапевт,
Групов консултант и корпоративен обучител по личностно израстване;
Специалист при работата с тревожност и панически атаки, стрес и поведенчески трудности в общуването и адаптацията;
Лектор на Национален център за повишаване на квалификацията
към МОН и на Постоянната академия за наука и иновации в образованието към СБУ;
Член на Българско дружество по психодрама и групова терапия;
Завършила психология, психотерапия, управление и администрация;
Народен представител в 41, 42, 43- то НС;
Областен управител в два мандата;
Участник в 25-тата Национална антарктическа експедиция и член на Български антарктически институт
Тел: 0884800254
