Днес (26 април) композиторът на българския вариант на Happy Birthday – Петър Писарски от група „Атлас“ има рожден ден. И вече всичко ще му е на шест. Това е добър повод да си припомним шест негови песни, не толкова празнични, като „Честит рожден ден“ и не толкова популярни като емблематичните „Играта свърши“, „Есенни цветя“, „Танцува тя сама“, изпълнени от „Атлас“. Но също толкова хубави.
Песента Между вчера и утре
„Дали ще стигне времето за моя сън, роден от мечти/ Дали назад ще тръгне то и моя път ще разруши/ Все напред, все напред/ Вървя, а няма пътеки“ пее вокалистът на „Атлас“ Благовест Зерлиев. Песента от едноименния албум на групата, излязъл през 2011 г., отразява постоянното желание на композитора да се развива, усъвършенства и да не изпада в ступор, когато на пръв поглед изглежда, че задачите, на които търси решение, са без отговор.
Песента Родени в двадесети век
„Родени сме във век на изненади. Двадесети век. Векът на Бийтълс, ФСБ и Ролинг стоунс. И помним как лежахме по площади. Във Двадесети век. И знаем как откраднаха мечтите ни…“ В тази песен, която също е от едноименен албум на „Атлас“, излязъл през 2016 г., участват три групи – „Атлас“, „Спринт“ и „Хоризонт“. Това не е никак случайно – Писарски успява да ангажира немалко свои колеги музиканти с болката по откраднатите мечти. А най-първата на всеки един изпълнител е песните му да се пеят от всички. Как да стане това обаче, когато те рядко се въртят в българския радиоефир… Затова и една от каузите, с които Петър Писарски се е ангажирал, е въвеждането на задължителна квота за българска поп и рок музика в ефира на търговските и обществените радиостанции.
Песента Чака ни дълъг път
В началото на 2020 г. група „Атлас“ записват с трио VIVA – Виктория Чешмеджиева, Йоана Великова и Виктория Ехиянова песента „Чака ни дълъг път“. При първото й чуване вероятно ще си помислите, че това е много подходяща песен за изпращане на абитуриенти с въодушевяващото заклинание: „Чака ни дълъг път,/ гледа във нас светът./ Заедно ли сме,/ никой и нищо няма да може да ни спре.“
В действителност Писарски разказва, че поводът да напише песента е едно негово „малко пътешествие в други измерения, от което има спомени и картини“. Вероятно се досещате, че става въпрос за преживяването – да се окажеш на границата между живота и смъртта, но да те върнат – просто защото все още имаш недовършени задачи.
Песента Обичам дъжда над теб
Със сигурност една от недовършените задачи е заснемането на клипове към всички красиви песни на „Атлас“. През 2013 г. групата печели първа награда на пролетния конкурс на БНР с песента си „Обичам дъжда над теб”. Тя е много романтична и ефектна и освен всичко друго би успокоила и най-прогизналия в дъжда човек, гневен на непозналите прогнозата синоптички….
Песента Get Yourself Free
Get Yourself Free от албума „Между вчера и утре”, излязъл през 2011 г., печели трето място в международната класация BEAT 100. Успехът на сингъла говори най-малко за две неща. Първо – както за финото чувство за хумор на композитора – в клипа се създава усещането, че лирическият герой отива с приятел за риба, ала в действителност не виждаме никаква река, а само поток от досадни автомобили…Така и за качеството му, когато прави нещо, да го прави по възможно най-добрия начин. Пепи Писарски е известен с това, че не е от най-горещите привърженици на практиката български изпълнители да пеят на английски. Но песента Get Yourself Free е хвърлена ръкавица към тези, които го правят – решиш ли да запишеш песен на английски, нека да е поне в топ 3 на престижните чужди класации.
Песента Това е моята България
Този сингъл, създаден от Петър Писарски за трио VIVA, е придружен от клип, в който десетки деца изпълняват песента на фона на избрана от тях културна или природна забележителност в България. Самият Писарски, който е завършил архитектура, също има свои любими сгради – паметници на културата. Една от тях е сградата на Народното събрание, която присъства в клипа към песента на „Атлас“ – Яхнем ли метлата. За по-любознателните само една вметка – проектът за сградата на парламента е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград (1891 – 1892). Йованович предлага скиците за Народното събрание на 7 май 1884 г., а няколко седмици по-късно – на 22 май – за строежа му са гласувани 220 хил. франка. На 25 ноември 1884 г. княз Александър І, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък. Но окончателно сградата е завършена чак през 1928 година. Както става ясно – у нас винаги хубавите неща стават бавно – затова желаем на Петър Писарски по-рядко да яхва метлата и тази година да дочака най-новата тава на „Атлас“ да стане и най-успешният албум на 2021 година. Защото го заслужава.
