Военен медал на 1800 години е открит в древен град в Югоизточна Турция, съобщават археолози.
По време на разкопки в древния град Пере в провинция Адияман археолозите откриха бронзов военен медал, носещ главата на Медуза – чудовище във формата на жена и със змии вместо коса, което с погледа си превръщало човека в камък.
Мехмет Алкан, директор на музея Адияман, сподели пред репортери, че разкопките продължават в района с мозайки и в секцията, наречена „Безкрайната стълба“.
„Медалът с глава на Медуза е награда, която се давала на войник за неговия успех“, обясни той. „Това е медал, който войникът носел върху дрехата или щита си по време на церемонии. Открихме и военна диплома на 1800 години тук, затова свързваме медала с военната служба.
Пере е един от петте големи града на древното гръко-иранско кралство Комаген. Един от тях е Зевгма. Съкровищата му достигат до нас благодарение на една любопитна история.
През 2000 г. изграждането на големия язовир „Биречик“ на река Ефрат, на по-малко от миля от древния град, започна да наводнява цялата област в Южна Турция. Веднага тиктакащата бомба със закъснител – вестта за водите, които се повишаваха средно с четири инча на ден в продължение на шест месеца, донесе световна известност на Зевгма и нейното тежко положение.
Водата, която скоро щеше да погълне археологическите останки, също доведе до нарастваща неотложност на усилията за спасяване и спешни разкопки, които вече се провеждаха на мястото, разположено на около 500 мили от Истанбул, в продължение на почти година. Медийното внимание, което Зевгма получи, привлече щедра помощ от частни и държавни източници. Особено безпокойство беше свързано с евакуирането на мозайките от Зевгма, които са сред най-необикновените примери, оцелели от древния свят.
Скоро най-добрите реставратори пристигнаха от Италия, за да ги спасят от наводненията. Фокусът върху Зевгма също привлече голям брой международни туристи. И повече доходи – тенденция, която продължава и днес след откриването през септември 2011 г. на ултрамодерния Музей на мозайката Зевгма на стойност 30 милиона долара в близкия град Газиантеп.
Но историята на Зевгма започва хилядолетия преди язовирът да бъде построен. През трети век пр. н. е. Селевк I Никатор („Победителят“), един от командирите на Александър Велики, основал селище, което нарекъл Селевкия, вероятно като военна колония, на западната страна на реката.
На източния бряг той основал друг град, който нарекъл Апамея на името на жена си от персийски произход. Двата града са били физически свързани с понтонен мост, но не е известно дали са били управлявани от отделни общински правителства и нищо от древна Апамея, нито от моста, не е оцеляло. През 64 г. пр. н. е. римляните завладяват Селевкия, преименувайки града на Зевгма, което означава „мост“ или „прелез“ на старогръцки.
След разпадането на империята на Селевкидите, римляните добавят Зевгма към земите на Антиох I Теос от Комаген като награда за подкрепата му за генерал Помпей по време на военната кампания. Голяма част от древния град и съвременния му двойник Белкис сега се намират под язовира, който е един от най-големите в Турция.
През целия имперски период два римски легиона са били базирани в Зевгма, увеличавайки стратегическата му стойност и обогатявайки космополитната му култура. Поради големия обем на пътния трафик и географското си положение Зевгма се превръща в пункт за събиране на пътни такси. Тук се събират стратегически и търговски пътища и градът е последната спирка в гръко-римския свят, преди да се премине към Персийската империя.
В продължение на стотици години Зевгма просперира като голямо търговско селище, както и като военен и религиозен център, като в крайна сметка достига пиковата си популация от около 20 000–30 000 жители. По време на имперския период Зевгма става най-големият стратегически и икономически важен град на източната граница на империята.
Въпреки това, добрите времена в Зевгма намаляват заедно с богатствата на Римската империя. След като сасанидите от Персия нападат града през 253 г. сл. н. е., луксозните му вили били превърнати в руини и ползвани като подслони за селскостопанските животни. Новите жители на града са били предимно селски хора, които са използвали за строеж само нетрайни материали, които не са оцелели. Величието и значението на Зевгма са останали забравени повече от 1700 години. До откритието на военния медал…
