След близо 15-годишна пауза, отново се възобновяват разкопките на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско.
През последните години в България все повече се разрастват и развиват археологическите разкопки и открия. Затова не е чудно, че и неотдавнашната преустановена работа върху тракийското свещено място бе отново възобновена.
По думите на известния археолог професор Николай Овчаров, по-нататъшните разкопки целят да разкрият тайната дали в село Татул се намира гробът на именития тракийски музикант Орфей, или не: „Има хипотеза, че това е реалният или символичен гроб на легендарния певец и главен тракийски герой Орфей. Основание дават запазени исторически сведения за уникален погребален обичай на царете в Родопите, напълно отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, за да бъдат посредници между боговете и хората.“ – споделя ученият.
Нека да припомним историята, че светилището е открито и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. Седем години по-късно българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.
Впоследствие се оказва, че мястото фактически е център на хероон – светилище на починал и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и функционира чак до края на езическия период, след това е преустроено и превърнато в богата вила на византийския аристократ и велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин. Той става основоположник на династията Палеолози, управлявала Византийската империя през ХІІІ-ХІV век. В интерес на истината, именно средновековният период е главната цел на вече започналите археологически проучвания.
„Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но само на няколко десетки метра от превърнатото във вила древно светилище тогава забелязахме останките от каменна сграда, ориентирана изток-запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов определя тези останки като християнски храм. През следващите дни предстои да проверим това негово наблюдение.“ – обобщава проф. Овчаров.
