Разказваме ви за това много специално ядково мляко и неговите ползи:
Същност
Разхождайки се из Валенсия, несъмнено ще се натъкнете на много интересни колички, от които продавачите сипват интересна напитка на купувачите.
Името ѝ е орчата де чуфа (на испански) или оршата де шуфа (на каталунски). На вкус и цвят течността наподобява на ядковите млека, бидейки много популярна в Испания – особено в автономната област Валенсия през лятото. Понякога се сервира с натрошен лед (гранисадо) или с традиционни валенсиански сладки хлебчета, наречени фараони.
Полезни свойства
Установено е, че орчатата де чуфа е богата на антиоксиданти, витамини С и Е, магнезий, фосфор, калций, желязо и калий. Тя не само утолява жаждата и контролира кръвното налягане, но е и енергизираща. Наред с това действа като пробиотик и намалява рисковете от газове, флатуленция и лятна диария.
Състав и приготвяне
Приготвя се от вода, клубени от растението чуфа и захар:
Първо ядките от чуфа се поставят в съд със студена вода, където трябва да престоят накиснати 24 часа, като водата в съда се сменя на всеки 8 часа.
След това готовите накиснати ядки се слагат в купа и се заливат отново със студена вода и се пасират с пастор. Получената смес се оставя да престои два часа.
Следващата стъпка е сместа да се смеси със студена вода, докато се разбърква с бъркалка. После получената течност се отделя от ядковата смес чрез гевгир или филтър за кафе.
Накрая получената течност се разбърква със захар и така вашата орчата де чуфа е готова за консумация. Препоръчително е тя да бъде сервирана охладена.
Оттук можете да видите и как се изпълнява рецептата и необходимите грамажи – https://m.youtube.com/watch?v=LKWF03Vo2PY&pp=ygUbUmVjZXRhIGRlIGhvcmNoYXRhIGRlIGNodWZh .
История
Първите сведения за култивирането на чуфа в Испания датират от VIII в., когато растението било донесено на Иберийския полуостров от арабите, които преди това научили как да го култивират от египтяните.
Отглеждането му се оказало най-благоприятно във Валенсия, чиято песъчлива почва и слънчев климат са идеални.
За първи път рецепта за приготвянето на орчата де чуфа била публикувана през 1762 г. в книгата „Испанска флора и история на растенията, които се отглеждат в Испания” (Flora española o Historia de las plantas que se crían en España) от именития испански ботаник Хосе Кер и Мартинес.
Чуфа или Земен бадем
Чуфата (Cyperus esculentis) е растение, което принадлежи към семейство Острицови; на български език се среща и под името земен бадем. За родина на чуфата се смятат Северна Африка и Средиземноморието. В интерес на истината, от всички средиземноморски народи, испанците са най-големите експерти по отглеждането на чуфата. Другите големи производители на чуфата са Гана, Мали и Буркина Фасо.
По хранителни вещества надземната част на чуфата не отстъпва дори на зърнените растения. Използва се за храна на домашни животни, както в прясно състояние, така и като силаж. Испанците също така извличат полезно растително масло от клубените му и го смятат за храната на бъдещето.
Етимология
Има различни теории, свързани с произхода на думата орчата/оршата. Някои учени предписват заслугата на Хайме Първи Арагонски (1208-1276), който завладява/освобождава Балеарските острови и Кралство Валенсия от арабите. Един ден младо момиче му предложило прочутата местна напитка: „Това е (от) злато, момиче!” (Això és or, xata!)” – обърнал се на каталунски кралят към момичето. „Ор” плюс „шата” – „оршата/орчата”.
Ала според други лингвисти, има по-достоверната хипотеза. По тяхно мнение думата horchata може да произлиза от латинската hordeatus (самата произлизаща от hordeum, подобно на испанската дума hordiate), която означава „ечемичена напитка“.
