Режисьорът на „Челюсти“, „Списъкът на Шиндлер“ и на номинирания за „Оскар“ – „Семейство Фейбълман“, получи Почетната Златна мечка на филмовия фестивал в Берлин.
Холивудският титан блести във всички филмови жанрове.
Филмовият фестивал „Берлинале“ през 2023 г. отдаде почит на Стивън Спилбърг с Почетната Златна мечка – награда-признание за цялостното му творчество.
Филмовата кариера на холивудския режисьор продължава повече от половин век и включва хитови заглавия като „Челюсти“, трилогията за Индиана Джоунс и съвсем наскоро – кино версията на класическия американски мюзикъл „Уестсайдска история“.
Наградата за цялостно творчество „те връща в миналото, независимо дали искате да отидете там или не. Кара ви много да се замислите“, каза Спилбърг на пресконференция във вторник, преди церемонията по награждаването. „Да бъда почетен в Берлин, който е един от най-великите фестивали в историята, е огромен връх в живота ми“, добави той.
На церемонията на 21 февруари бе прожектиран и най-новият му филм – полуавтобиографичната драма „Семейство Фейбълман“, а ретроспектива на други знакови заглавия като „Извънземното“, също е част от програмата на фестивала.
„Семейство Фейбълман“, който е кандидат за седем Оскара, включително за най-добър филм, е най-личната творба на Спилбърг досега.
Режисьорът знаеше, че един ден ще се занимае с историята за развода на родителите си и как това се е отразило на ранния му живот, но той призна, че е отнело време, преди да почувства подходящия момент, за да го направи.
Той си припомни по време на пресконференцията в Берлин как майка му, преди да почине – точно преди шест години, го питала: „Кога ще разкажеш нашата история? Дадох ти толкова много материал! Кога ще го използваш?“
По време на ранните етапи на пандемията от COVID-19 Спилбърг най-накрая започнал да мисли за смъртта и старостта, което допринесло за успешното справяне със „Семейство Фейбълман“. Той описа работата си по филма като емоционално най-трудната задача след „Списъкът на Шиндлер“.
„В известен смисъл страхът, който изпитвах от пандемията, ми даде смелостта да разкажа личната си история“, призна режисьорът.
Историята на живота на Спилбърг
Спилбърг е роден на 18 декември 1946 г. в Синсинати, Охайо. Докато е още малък, се премества няколко пъти на различни места, като прекарва част от младостта си в Аризона и по-голямата част от професионалния си живот в Меката на киното – Калифорния.
Като се има предвид ортодоксалното му еврейско семейство, той израства, слушайки истории за това как някои от неговите предци са загинали в Холокоста. Жертва на антисемитски атаки в училище, тормозът го кара да се „срамува, че е евреин“, признава Спилбърг по-късно. След десетилетия неговият катарзис идва с режисирането на ужасяващия филм за Холокоста „Списъкът на Шиндлер“, който ще му донесе и първата награда „Оскар“ за най-добър режисьор.
Присъединявайки се към бойскаутите на 12-годишна възраст и искайки да получи значка за фотографски заслуги, Спилбърг използва 8-милиметровата камера на баща си и прави 9-минутен филм, озаглавен „The Last Gunfight“(Последната престрелка). От този момент нататък няма какво да спре режисьора-любител, който споменава „Лорънс от Арабия“ от 1962 г. като „филмът, който ме насочи към моето пътуване“.
Неговото пътуване започва с това, че той става един от най-младите телевизионни режисьори за Universal в края на 60-те години на миналия век, с първия си филм, направен за телевизия, а именно „Дуел“ (1971), който получава изцяло положителни отзиви.
През 1974 г. Спилбърг дебютира с театрален филм „The Sugarland Express“, базиран на истинска история за бягаща семейна двойка, която отчаяно иска да си върне попечителството над бебето им, отглеждано от приемни родители, назначени от държавата.
Това ще отбележи също и началото на продължилото десетилетия сътрудничество с плодовития композитор Джон Уилямс, който е създал музиката за почти всички филми на Спилбърг.
Предизвикване на различни емоции
Механична акула, която понякога не е започвала да функционира, ще затвърди репутацията на Спилбърг като режисьор, който може да привлича тълпите и да печели долари – чупейки рекордите по продажби на билети. Годината е 1975 г., а „Челюсти“ днес се определя за първия летен блокбъстър.
Гледката на гръбната перка, която бързо прорязва водите, придружена от зловещата „тема на акулите“ на композитора Уилямс, решена в две ноти, и сигнализираща за надвиснала опасност, остава смразяваща и до ден днешен.
Нямаше какво да спре Спилбърг след това. Неговите филми – често включващи деца или възрастни от разбити семейства от средната класа или обикновени хора, които правят необикновени неща, предизвикват лавина от емоции.
Той разпали първичните ни страхове с „Челюсти“ и „Войната на световете“ (2005); разкри детето в нас чрез „Извънземното“ (1982) и „Приключенията на Тинтин“ (2011); накара ни да видим световете отвъд нашите собствени в „Близки срещи от третия вид“ (1977); държеше съзнанието ни приковано от хитростта на неговия прочут археолог Индиана Джоунс в „Похитителите на изгубения кивот“ (1981); подкрепи журналистите, които разкриват неудобни истини в „The Post“ (2017). Гледахме напрегнати как отдавна изчезнали хищници бяха възкресени и отново бродеха по земята в „Джурасик парк“ (1993), потопи ни в ужаса от насилието на войната в „Спасяването на редник Райън“ (1998), което му донесе и втората награда „Оскар“ за най-добър режисьор.
И съвсем наскоро той предложи във вид на художествена измислица, версия на своята младост и първите си години като режисьор в „Семейство Фейбълман“ (2022).
Един от най-добрите холивудски продуценти
И това е само селекция от режисираните от Спилбърг филми. Изумяващо е всичко останало, което е продуцирал или написал, създавайки впечатлението, че е покрил всеки жанр от списъка с филми.
Чрез своята продуцентска къща Amblin Entertainment, която основава през 1981 г., той продуцира хитове като „Гремлините“, трилогията „Back to the Future“, „Who Framed Roger Rabbit“, сериите „Мъже в черно“ и „Flags of Our Fathers“.
След това с компанията Dreamworks SKG, която създава през 1994 г. заедно с Джефри Катценберг и Дейвид Гефен, той и колегите му са възнаградени с новаторски анимационни филми като „Antz“ (1998) и изключително успешния франчайз „Шрек“. По-късно – през 2005 г. те продават компанията си на Viacom за 1.6 милиарда долара.
Петият филм за Индиана Джоунс – „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“, е планиран да излезе през юни 2023 година. Това обаче е първият филм от поредицата, който не е режисиран от Спилбърг. Той е изпълнителен продуцент по проекта заедно с Джордж Лукас.
Спилбърг също навлезе в сферата на стрийминг услугите; през юни 2021 г. неговата компания Amblin Partners подписа сделка с Netflix за продуциране на няколко филма годишно за „стрийминг гиганта”.
Всички опции са възможни – освен пенсиониране
Какъв ще бъде следващият му проект като режисьор? „Не знам какво ще правя по-нататък. Нямам представа“, призна Спилбърг на пресконференцията в Берлин, обяснявайки, че след като е посветил толкова много енергия на режисурата на „Уестсайдска история“ и „Семейство Фейбълман“, не се спира, а търси следващата си идея за филм.
„И това е хем някакво приятно усещане, хем е ужасно чувство“, споделя той за бъдещето и добавя, че е щастлив, защото сега има време да контролира живота си отново.
Но това не означава, че 76-годишният режисьор смята да се пенсионира. Както сподели, със сигурност ще открие следващия си проект още през 2023 година: „Трябва да работя и обичам да работя“.
