На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, поради което на 4 юни тази година се навършват 142 години от създаването на българския лев.
На 6 юни 1879 г. е извършена първата трансакция, с което Българската народна банка слага началото на своята дейност.
Със Закона за правото на рязане на монети се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети.
От деня на обнародване на закона всички правителствени и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да приемат левове и стотинки и да издават документи за парични операции със суми в левове и стотинки.
При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
Към 1878 г. в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети.
Българската народна банка, създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 г. с помощта на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година. През следващата година се появяват и сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лева.
До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лева.
Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. По време на войната се секат десет вида разменни монети.
До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през следващага година в него страната ни за първи път сама отсича монети.
В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на България. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми – събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.
През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер една трета от номинала. Първите български банкноти от 20 и 50 лв са отпечатани през 1885-а.
През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер една трета от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя.
След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият закон отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. От Държавната печатница в София излизат банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925-а.
Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.
Днес, 4 юни, в Българската народна банка се проведе ден на отворените врати.
Посетителите бяха впечатлени от богатата орнаментация. На входа на паричния салон, например, има решетки с бронзови лъвове, които изобразяват основни отрасли от българската икономика – розопроизводство, земеделие, търговия и индустрия.
Витражите по прозорците на сградата, впечатляващи с изящните си изображения, са запечатали открояващи се ключови събития и личности в българската история.
В синьо е решен кабинетът на управителя, който е запазен в оригиналния си вид. В заседателната зала на Управителния съвет прави впечатление червеният цвят.
В залите и в кабинетите висят картини – те са част от богатата колекция от шедьоври на изобразителното изкуство, собственост на. Посетителите имаха възможност да се разгледат и музейната колекция на банката.
