Късно снощи (10 февруари) се откри 72-ят „Берлинале” – един от трите най-големи кинофестивали в света.
Берлинският фестивал 2020 беше последният, който успя да се проведе, когато пандемията вече беше започнала, но още не бяха въведени ограниченията. Залите бяха претъпкани, на приемите гостите пийваха и хапваха, прегръщаха се и се целуваха, на кинопазара кипеше живот.
През 2021 г. фестивалът практически изцяло премина онлайн, ако не смятаме плахите опити за летни прожекции пред публика. През 2022 г. това стана въпрос на принцип – да се проведе фестивалът „във физическо измерение”.
Че как така?! Миналата година фестивалът в Кан се състоя, Венецианският – също, не може вечният им конкурент „Берлинале” за втора поредна година да живее виртуален живот само заради това, че се е паднал през зимата, която е подчертано любим сезон на коронавируса.
Още повече че новият съдиректор на фестивала – Карло Шатриан с екипа си състави огромна филмова програма и му се прииска горещо да я покаже на живо на професионалистите и на берлинската публика.
Обстоятелствата отначало се развиваха благоприятно за тези планове, кампанията за масовото ваксиниране явно даваше резултати, но тогава се появи Omicron и провали замисъла. Заболеваемостта в Германия рязко се повиши, правилата за влизане в страната станаха по-строги, масовите мероприятия бяха забранени или ограничени.
Но организаторите на „Берлинале” не отстъпиха пред трудностите и издействаха от властите разрешение, въпреки всичко да проведат голям фестивал – със спазване на драконовски мерки за сигурност.
Представителите на пресата (акредитирани са около 1600 души, два пъти по-малко от времето преди COVID-19) не само че трябва да имат пълен курс ваксинация, но ще трябва и всеки ден да си правят експресни тестове.
Освен това по не много понятни причини програмата е сбита до 7 дни, макар че фестивалът официално трае 11 дни (но останалите 4 са предназначени за местната публика). Впрочем много берлинчани твърдят, че влизайки във фестивалния сайт сутринта точно в момента, когато той започва работа, откриват, че в същата секунда всички билети за следващите дни вече са изкупени – неизвестно кога и от кого.
С две думи, да отидеш на „Берлинале” от професионално удоволствие се превръща в полувоенна операция. Обаче, съдейки по списъка на предлаганите филми, усилията и рискът трябва да се оправдаят.
Фестивалът сe откри от сатиричната мелодрама „Петер фон Кант” ̶ джендърна инверсия на знаменития филм „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” на Фасбиндер – режисьорът на мелодрамата – французинът Франсоа Озон е известен като негов поклонник.
Сред другите големи имена в главния конкурс са австриецът Улрих Зайдъл и италианецът Паоло Тавиани. Първият ще покаже „Римини” – носталгична сатира на застаряващото европейско общество.
Вторият след смъртта на брат си Виторио, с когото заедно работеха и, в частност, заснеха забележителния филм „Хаос” по мотиви на Пирандело, пак се захваща с повест на този драматург и писател – „Леонора, адио” ̶ чието заглавие е и названието на новия филм.
Модният кореец Хон Сан Су продължава да снима вариации на все същия лиричен филм за любовта и творчеството. Последната е „Филмът на писателката”; в сюжета наистина фигурират писателка, актриса, а също жена–критик и само един мъж – кинорежисьор.
Джендърният баланс явно е в полза на жените и във филма „Такова лято” на канадеца от Квебек Дени Коте: три жени под наблюдението на психотерапевт нищят своята хиперсексуалност. По-традиционна изглежда фабулата на филма „С любов и решителност”, но името на неговия режисьор – французойката Клер Дени, дава надежда за един или друг радикален обрат.
Освен джендърно-интимната тематика в конкурса на „Берлинале” е представена и обществено-политическата във филми като „Рабие Курназ срещу Джордж Буш” на немеца Андреас Дрезен или „Една година, една нощ” на Исаки Лакуеста от Каталуния за психологическите травми на преживелите терористичния акт в „Батаклан”.
„Всичко ще бъде хубаво” е явно иронично название на филма, защото е постановка на камбоджанеца Ритхи Панем, чиято тема – трансформацията на тоталитаризма ̶ този път е пренесена в светлото бъдеще.
Освен главния конкурс в Берлин има и паралелен и не по-малко наситен под названието Encounters („Срещи”), а също така и множество паралелни програми. В тях са намерили място и руски филми – и което е обнадеждаващо – само на млади режисьори.
„Обиколни пътища” на Екатерина Селенкина (неотдавна филмът получи в Русия наградата на младите критици „Голос” („Глас”) в Седмицата на критиката. „Продукти 24” на Михаил Бородин – в „Панорама”, „Страната Саша” на Юлия Трофимова – в Generation, „Капанът” на Анастасия Вебер и „Превозът” на Максим и Евгения Абугаеви, брат и сеста от Якутия – в конкурса за късометражни филми.
Най-напред ще бъде показан „Продукти 24” – изключително актуален за Русия филм, чието действие се развива в магазин за хранителни стоки в район в Москва, където мигранти от азиатските републики живеят без пари и документи, фактически като роби. Е, и отговаряйки на общата тенденция на фестивала, главната героиня, която се опитва да се изтръгне на свобода, е жена.
