Ломбардия бе сред най-засегнатите италиански райони от новия коронавирус. Затова не е за чудене, че мнозина от жителите на долината Сериана са разтревожени за бъдещото на местния туризъм, който е и главният отрасъл за препитание. Фотографът Лука Бруно от „Асошиейтед Прес“ посети живописната местност и разказва как населението ѝ се приспособява към промените.
Докато родината на Леонардо да Винчи и Джузепе Верди също започна бавно да излиза от наложената карантина, туристическият бранш се чуди как ще изкара тазгодишния летен сезон. По тази причина Лука Бруно, кореспондент на „Асошиейтед Прес“, поиска да научи повече за надеждите и страховете в региона на долината Сериана.
Ето какво споделиха някои от неговите жители:
Клаудио Трентани – 57-годишен собственик на хижа
Хижата „Байта Касинели“, която е част от „Италианския алпийски клуб“, се намира в подножието на 2521-метровата планина Пресолана, само на половинчасово пътуване с кола от град Бергамо. Собственикът й не вижда как ще се справи със социалното дистанциране в сградата от 60 кв. метра, сервирайки храна и напитки на гостите. Преди правителството да въведе задължителната карантина, мястото се пръскаше по шевовете от планинари, а сега може да остане празно за месеци напред.
„Това е мощна трагедия, по-страшна и от войната.“ – коментира Трентани.
Лоренцо Пасинети – 53-годишшен собственик на шале
Шалето (вид хижа много характерна за алпийския район) на Лоренцо „Байта Термен“ се намира в Пора, известна ски дестинация, близо до планината Пресолана. То разполага с ресторант, пицария, кафене и външно барбекю. Хижарът прогнозира към 60% загуби през идния зимен сезон, но все пак не затваря шалето си по време на карантината. Причината – да помага и снабдява десетина съседски семейства с хранителни продукти от складовете в швейцарската си хижа.
Но не всички остават толкова скептимистично настроени:
Даниеле, Лука и Корадо Браси – собственици на спортен магазин и тенис клуб
Братята от градчето Ровета възлагат много надежди на летния туризъм, защото именно той носи половината от техните приходи. Въпреки че все още не знаят доколко ще могат да разчитат на него тази година, те все пак се надяват на финансовата подкрепа от Италианската федерация по тенис. Дори ако тазгодишните летни лагери не се осъществят, поне индивидуални атлети и прочути спортисти да могат да тренират при тях. Впрочем, въпреки оптимистичните си прогнози, тримата братя загубиха чичо си заради COVID-19.
Джорджо Масерини – 61-годишен собственик на зала за катерене
За Джорджо опасенията не са големи – той е готов още на 18-ти май да отвори залата си в Дорга и да запише първите желаещи. Разбира се, катерачът ще дезинфекцира помещението и оборудването след всеки клиент и ще проверява температурата на всички посетители, преди да ги допусне на тренировка. Сънародникът му Ернесто Кокети, алпийски водач, също споделя оптимистичните му възгледи, прогнозирайки, че посетителите ще изгарят от нетърпение да „живеят с ритмите на природата“.
Аличе Пикарди – 37-годишна собственичка на био ферма и ресторант.
След като баща ѝ, който бе хоспитализиран с коронавирус, е вече вън от опасност за живота, Аличе и съпругът ѝ Стефано продължават да продават пресни и екологично чисти продукти, припечелвайки достатъчно, докато ресторантите не отворят официално на 1-ви юни. И двамата вече са обнадеждени, че всичко ще се оправи.
Анджело Милиорати – кмет на селото Кастионе дела Пресолана
Населеното място с 3400 жители, което предишни години е регистрирало около 3 смъртни случая в периода януари март, през 2020-а е фиксирало тридесет два. Фактически само седем от тях официално се водят жертви на коронавируса, защото не всички починали се били хоспитализирани или тествани. Въпреки черните данни, кметът Милирати смята, че идващото лято ще донесе на всички икономическо и психологическо възстановяване. По думите му след като цялото население е било затворено по домовете си в продължение на месеци, хората ще търсят „благополучието, което само природата може да им даде“.
