Жулиет Бинош – родената в Париж френска акриса с над 70 роли в киното и с два „Оскара“ – един за водеща женска роля за изпълнението си в „Шоколад“, и за поддържаща – за играта си в „Английския пациент“ днес (9 март) празнува рожден ден.
По този повод може да си припомним някои нейни емблематични роли като Жули в „Три цвята: Синьо“ на полския режисьор Кшищоф Кешловски, с която печели „Сезар“ и награда на Международния кинофестивал във Венеция. Тя избира да снима с Кешловски, въпреки че по същото време и Стивън Спилбърг й предлага роля в „Джурасик парк“. (Години по-късно си наваксва пропуснатата възможност да се снима с динозаври – казват, че последната й сцена в „Годзила“ (2014) просълзила Куентин Тарантино.)
Иначе, за да предпочете Кешловски, вероятно роля е изиграла майка й – полякинята Моник Стеленс, преподавателка по френски език, а също и актриса. И бащата на Бинош се занимава с изкуство – Жан Мари Бино е скулптор, с португалско потекло, прекарал детството си в Мароко.
Бинош се снима за първи път в киното през 1982 година във филми на Жан Люк Годар, като „Je vous salue, Marie“ (1985). Но световна известност печели с дебюта си в англоезичното кино с ролята си в американския „Непоносимата лекота на битието“ на Филип Кауфман. Филмовата критика е във възторг от невинността, която излъчва, но тя също толкова добре изиграва и мрачната изкусителка на героя на Джеръми Айрънс във филма „Щета“ (1992) на режисьора Луи Мал. Да не забравяме, че и през 2007 г. e на корицата на „Плейбой“.
Преди това обаче се снима в най-скъпия за времето си (176 млн. франка) френски филм „Хусар на покрива“ (1995) на режисьора Жан-Пол Рапено.
През 2010 г. реализира незабравимата си роля във филма „Вярно с оригинала“ на Абас Киаростами. С това си превъплъщение става първата актриса, която за една роля печели общо три награди в една година – на „Берлинале“ и на фестивалите в Кан и Венеция.
Но Жулиет Бинош не е само филмова актриса – периодично участва и в театрални спектакли, като дори е номинирана за престижната театрална награда „Тони“ през 2001 г. за изпълнението си в пиесата „Измяна“ на Харолд Пинтър.
А нейни мисли, които филмовата критика обича да цитира, са:
Можем да мечтаем само когато сме стъпили здраво на земята. Колко са ни по-дълбоко корените, толкова са ни по-здрави клоните.
Когато участваш в създаването на един филм, това е не само физическо, но и интимно преживяване, затова нямам желание да си губя времето в правенето на комерсиални филми.
Френската публика ще има късмета да я види в най-новата ѝ лента – „Добрата съпруга“, която тръгва по кината от 11 март. В творбата на Мартен Провост героинята на Бинош ръководи със съпруга си училище за домакини. След внезапната смърт на партньора в живота й тя не само трябва бързо да се възстанови от загубата на най-близкия си човек, но и да спаси училището от фалит. Но за човек като „Ла Бинош“, както обичат да я наричат в англоезичната преса, и най-сложните задачи намират решение.
