„Като е на сцената, на Анна Нетребко нищо не й трепка. Желязна е – няма роля, която да й се опре“ – шегуват се фенове на руското сопрано.
Вчера (18 септември) оперната звезда навърши 50 години. Ето някои от знаковите й роли и ключови факти от биографията й.
Има двойно гражданство – руско и австрийско, тъй като е родена в Краснодар, а живее и работи ту във Виена, ту в Залцбург. През останалото време обикаля големите оперни сцени по света, като се задържа често в Ню Йорк.
Още от дете Анна Нетребко се занимава с музика, макар че баща й е геолог, а майка й – инженер. Солистка е в хора „Кубанская пионерия“ в Двореца на пионерите в Краснодар.
През 1993 г. завършва класа на проф. Тамара Новиченко в Санктпетербургската консерватория.
След това печели конкурс на името на Михаил Глинка и е поканена да пее в Мариинския театр в Санкт Петербург.
В Мариинския театър работи с диригента Валерий Гергиев, който първи повярва в таланта й.
През 1995 г. дебютира в Сан Франциско (операта „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка). Това е една от знаковите й роли. Други такива запомнящи се превъплъщения са образите на Памина във „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт, Розина в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, Наташа във „Война и мир“ на Сергей Прокофиев, Луиза в „Годеж в манастира“ на Сергей Прокофиев, Марфа в „Царска годеница“ на Николай Римски-Корсаков, Анна Болейн в едноименната опера на Гаетано Доницети, Виолета в „Травиата“ на Джузепе Верди.
През 2002 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк с ролята на Наташа във „Война и мир“ на Сергей Прокофиев. В същата година на оперния фестивал в Залцбург прави впечатление с изпълнението си на Донна Анна в „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт.
През 2003 г. излиза първият й студиен албум Opera Arias, който става един от най-продаваните оперни дискове за годината. През 2004 г. издава втория си албум Sempre Libera. През 2006 г. печели немската телевизионна и журналистическа награда „Бамби“, като лично й я връчва модният дизайнер Карл Лагерфелд.
През 2004 г. Анна Нетребко участва в американския филм „Дневниците на принцесата 2“, където играе самата себе си. През 2006 г. получава австрийско гражданство, като си запазва руското. Обяснява, че би искала да живее във Виена и Залцбург.
На следващата година австрийските медии публикуват нейна снимка с президента на Австрия Хайнц Фишер и съпругата му Марго от традиционния Виенски бал. През същата 2007 г. Анна Нетребко изгражда незабравим образ на Манон в едноименното произведение на Жул Масне на сцената на Виенската опера.
През 2007 г. Анна Нетребко се сгодява за уругвайския баритон Ервин Шрот, но след шест години се разделят. Двамата имат син Тяго Аруа (2008).
През 2010 г. Нетребко участва в дует заедно с Филип Киркоров в конкурса „Новата вълна“ с песента „Голос“ и въвежда в работата си така наречения стил класически кросоувър.
През 2014 г. става рекламно лице на авиокомпанията Austrian Airlines.
През 2015 г. Анна Нетребко се омъжва за азърбайджанския тенор Юсиф Ейвазов. Същата година участва в благотворителна акция в Московската консерватория в подкрепа на тежко болния баритон Дмитрий Хворостовский, който умира две години по-късно от рак на мозъка на 55-годишна възраст.
Включва се и в други благотворителни акции – дарява 1 млн. рубли за възстановяване на оперния театър в Донбас, пострадал при военните действия в Източна Украйна. Когато прави дарението, се снима с Олег Царьов, който е председател на парламента на непризнатата държава Новорусия – конфедеративна държава, съществувала в региона Донбас, Източна Украйна от 24 май 2014 до 18 май 2015 година. Снимката й провокира критичен коментар от страна на Министерството на външните работи на Австрия. Но феновете на Анна Нетребко са готови да й простят всичко. И през следващите 50 години.
