Резултати от археологически изследвания преобръщат предположенията за разделението на труда между мъжа и жената в праисторическите времена.
Праисторическите мъже са ловували, а праисторическите жени са събирали. Поне това е стандартният разказ, написан от и за мъжете, в който жените се изключват.
Идеята за „мъжа ловец“ е дълбоко застъпена в антропологията, като ни убеждава, че ловът ни е направил човеци, че само мъжете са ловували и следователно еволюционните сили би трябвало да са действали само върху мъжете. Такива внушения се срещат не само в медиите, но и в музеите, както и в учебниците по антропология.
Често срещан аргумент е, че разделението на труда на основата на пола и неравнопоставеността на силите, които съществуват и днес, произтичат от еволюционното ни минало. Но това е просто история без достатъчно доказателства, въпреки че е широко разпространена в дисциплини като еволюционната психология.
Налице е все по-голям брой физиологични, анатомични, етнографски и археологически доказателства, които сочат, че жените не само са ловували в нашето еволюционно минало, но те може би са били по-подготвени за тази дейност, изискваща голяма издръжливост.
Изследователят Кара е специализирала в областта на физиологията на хората, живеещи в екстремни условия, като използва изследванията си, за да реконструира как нашите предци са се адаптирали към различни климатични условия. Кара изучава здравето на неандерталците и най-ранните ни предшественици, както и провежда разкопки в археологически обекти.
Не е необичайно за учени като нас, които се опитват да включат приноса на всички хора, независимо от пола и рода, в еволюционното ни минало, да бъдат обвинявани в пренаписване на Историята, за да изпълним политически коректна, „будна“ програма. Обаче фактите говорят сами за себе си: Разделение на труда на основата на пола не е съществувало в епохата на палеолита, продължила отпреди 3.3 милиона години до преди 12 000 години. Историята е записана в човешките тела, сега и в миналото.
Ние признаваме, че биологичният пол може да бъде определен с помощта на множество характеристики, включително хромозоми, гениталии и хормони, всяка от които съществува в определен спектър. Социалният пол също не е двоична категория. Ние използваме термините „жена“ и „мъж“, когато обсъждаме физиологични и анатомични данни, тъй като това е начинът, който обикновено се използва в изследваната литература.
Женските тела са създадени да бъдат издръжливи
Един от основните аргументи, изтъкван от привържениците на идеята „Мъжът е ловецът“, е че жените не биха били физически способни да участват в дългите и трудни ловни акции. Но редица характеристики, свързани с жените, им осигуряват предимство при изпитанията за издръжливост и са знак за съвсем други неща.
Всички човешки тела, независимо от пола, имат и се нуждаят както от хормона естроген, така и от тестостерон. Жените имат средно повече естроген, а мъжете – повече тестостерон, въпреки че има и изключения.
Тестостеронът се свързва с атлетичните ни успехи. Естрогенът е още по-древен, възникнал е някъде между 1.2 милиарда и 600 милиона години. Той предхожда съществуването на половото размножаване, включващо яйцеклетка и сперматозоид. Рецепторът на тестостерона е възникнал като дубликат на естрогенния рецептор и е наполовина по-млад. В този смисъл, естрогенът, в многобройните си форми и всепроникващи функции, изглежда необходим за живота както на жените, така и на мъжете.
Естрогенът влияе върху спортните постижения, особено върху тези, за които е важна издръжливостта. По-големите концентрации на естроген, които жените са склонни да генерират в телата си, вероятно дават предимство в издръжливостта – способност да се тренира по-дълго време без изтощение.
Естрогенът сигнализира на тялото да изгаря повече мазнини, което е полезно по време на тренировка за издръжливост по две основни причини. Първо, мазнините имат два пъти повече калории на грам в сравнение с въглехидратите. И второ – отнема повече време мазнините да се преработят, отколкото въглехидратите. Така те осигуряват повече енергия, а бавното им изгаряне прави жените по-издръжливи, като забавя умората по време на дейности като бягане, например.
В допълнение към предимството на естрогена, жените имат по-голямо количество мускулни влакна тип I в сравнение с мъжете.
Това са бавно окисляващи се мускулни влакна, които предпочитат да преработват мазнини. Те не са особено мощни, но са издържливи на умора, за разлика от мощните влакна тип II, които при мъжете са повече, но които се уморяват по-бързо. При едни и същи интензивни упражнения жените изгарят 70% повече мазнини, отколкото мъжете и не е изненадващо, че са по-малко предразположени към умора.
Естрогенът е важен и за възстановяването след тренировка. Интензивните упражнения или излагането на топлина могат да бъдат стресиращи за организма и предизвикват възпалителна реакция чрез освобождаване на протеини поради топлинен шок. Естрогенът ограничава тази реакция, която в противен случай би потиснала възстановяването.
Естрогенът също така стабилизира клетъчните мембрани, които иначе биха могли да бъдат увредени или разкъсани, заради стреса от физическото натоварване. Благодарение на това, жените претърпяват по-малко увреждания по време на физическо натоварване и следователно са способни на по-бързо възстановяване.
В миналото жените вероятно са правили всичко, което и мъжете
Забравете за традиционното семейство Флинтстоун с Бети или Уилма, която си стои вкъщи. Няма доказателства за такава социална структура или за полово разделени трудови роли по време на двата милиона години еволюция на човешкия род до последните 12 000 години, когато се е появило земеделието.
Нашите братовчеди неандерталци – хора, живели в Западна и Централна Евразия преди около 250 000 до 40 000 години, формират малки номадски групи. Вкаменелостите показват, че жените и мъжете са имали едни и същи костни травми по телата си – признак на тежък живот при лов на елени, зубри и вълнести мамути. Износване на зъбите, което е резултат от използването им като трета ръка, вероятно при задачи като дъбене на кожи, е еднакво както при жените, така и при мъжете.
Тази картина не трябва да е изненадваща, когато си представим живот в малки групи. Всеки трябва да допринася за изпълнението на задачите, необходими за оцеляването на групата – най-вече за осигуряването на храна, подслон и отглеждането на деца. Отделните майки не са единствено отговорни за децата си. При събирачите на храна цялата група допринася за грижите за децата.
Може да си мислите, че тази единна трудова стратегия се е променила с появата на съвременните хора, но археологическите и анатомичните данни показват, че това не е така. Съвременните хора от Горния палеолит, които напускат Африка и навлизат в Европа и Азия, показват много малко полови различия в травмите и повтарящите се движения. Една от разликите е повече доказателства за „лакътя на хвърлячите“ при мъжете, отколкото при жените, въпреки че някои жени споделят тези патологии.
А това е било и времето, когато хората са въвеждали иновации при лова – технологии като копия, риболовни куки и мрежи, лъкове и стрели, които облекчават част от износването на телата им при лов. Неотдавнашен археологически експеримент установи, че използването на копия намаляват разликите между половете.
Освен това дори и при смъртта не са се наблюдавали полови различия в начина, по който неандерталците или съвременните хора са погребвали своите мъртъвци, нито в предметите, поставяни гробовете им. Тези индикатори за диференциран социален статус на половете не се наблюдават до появата на земеделието, с неговата стратифицирана икономическа система и монополизирането на ресурси.
Всички тези доказателства сочат, че палеолитните жени и мъже не са заемали различни роли или социални сфери.
Критиците биха могли да посочат като пример неотдавнашните популации от събирачи и да предположат, че тъй като те използват стратегии за препитание, подобни на нашите древни предци, техните полови роли са били присъщи и на ловците и събирачите от древността.
Този подход обаче има много недостатъци. Племената-събирачи не са били живи вкаменелости, а техните социални структури и културни норми са се развили с течение на времето и в отговор на съседите им от патриархалните земеделски общества, както и на колониалните администратори от онова време.
Освен това етнографите от последните два века са донесли своите сексистки схващания със себе си на терен и това е повлияло на начина, по който те отразявали обществата на племената-събирачи. Например, един скорошен повторен анализ показа, че 79% от културите, описани в етнографските данни, включват описания на жени, които ловуват; предишните интерпретации обаче често са ги изключвали.
Време е да се отърсим от митовете за пещерния човек
Митът, че в миналото репродуктивните способности на жените по някакъв начин са ги правили неспособни да набавят хранителни продукти, с изключение на растителните, подценява палеолитните жени. И не само. Този мит подхранва и разказа, че съвременните социални роли на жените и мъжете са присъщи и се определят от нашата еволюция. Нашите палеолитни предци са живели в свят, в който всеки в групата е имал и изпълнявал множество задачи. Това не е било утопия, но и не е било и патриархат.
Със сигурност е трябвало да се полагат грижи за членовете на групата, които са били болни, възстановявали са се след раждане или по друг начин са били временно нетрудоспособни. Но бременността, кърменето, отглеждането на децата и менструацията не са трайно „инвалидизиращи“ събития, както твърдят някои изследователи. Нека да се запознаят с начина на живот на племето агта от Филипините, които продължават да ловуват и през тези периоди от живота.
Предполагайки, че женското тяло е предназначено само за събиране на растения, се пренебрегва женската физиология и археологическите данни. Пренебрегването на доказателствата поддържа един мит, който служи само за укрепване на съществуващото статукво от властови структури.
