Защо Враца заслужава да й се посвещават песни

По време на социализма поп изпълнителите по-често изпълняваха песни, посветени на градове.

Това бе свързано най-често с конкурси и музикални фестивали, провеждани в съответните места.

В началото на 60-е години Иван Ванев създава текста на “Бургаски вечери“. По-късно Иван Коларов написва музиката и песента става една от визитните картички на група “Тоника”.

Тоника

С “Легенда за Варна” Мими Николова и със “Созопол, град на спасението” Боян Иванов участват на конкурса за най-хубава песен за Черноморието през 60-е години. През 1974 г. Христо Кидиков изпява “Песен за Лом“. През 1975 г. Стефка Берова и Йордан Марчинков правят своя пробив като дует със станалия хит – „Семеен спомен за Поморие“. “Созопол, Несебър, купонът е на плажа” – гласеше куплетът на песента „Лятото на екс“, с която “Атлас” участваха на конкурса “Бургас и морето” през 2013 година.

Стефка Берова и Йордан Марчинков

През последните години отново се забелязва желание за възпяване на градовете, но то е свързано не толкова с конкурси, колкото с носталгията на много наши сънародници, заминали в чужбина. Песента на Юри Крумов “Песен за Враца” като че ли най-много се слуша от врачани извън границите на страната. Има и такива обаче, които изобщо не я харесват, но както е казал Алеко, разни хора, разни идеали. Важното е за Враца да има песни. Защото градът е един от малкото, в който общината се грижи за създателите на музика, и има сключен договор за уреждане на авторските права за музиката, когато организира събития.

Това стана ясно по време обучение, което организацията на автори и композитори “Музикаутор” проведе през изминалата седмица в сградата на община Враца, за да запознае общинските служители и бизнеса със стъпките и особеностите при лицензирането на музика.

„Защитата на авторските права представлява инвестиция в творците и стимул те да създават нова и все по-качествена музика“, подчерта по време на обучението изпълнителният директор на “Музикаутор” Иван Димитров.

Поглед към Враца

Досега подобни обучения е имало в Благоевград, Самоков, Стара Загора, София, Бургас, Плевен и Варна. Те се реализират по проект “Авторските права – основен инструмент за инвестиции в музиката“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Предстои до края на годината представители на “Музикаутор” да се срещнат с общинари от Велико Търново и Севлиево.

Иван Димитров обяснява причината за необходимостта от подобни обучения така:

„Закононарушенията в България са твърде много, а Министерството на културата няма капацитет да упражнява необходимия контрол. Нашата цел е с провеждането на тези срещи уреждането на правата за музиката да се превърне в естествен рефлекс, обичайна практика, не по-различна от разрешенията, които се изискват за категоризацията на даден обект“.