Фотографът Гидеон Мендел е пряк свидетел на загубата на десетки хора.
На тях той прави портретни фотографии в техните наводнени или изгорели домове. Той е майстор да улавя пострадалите в тяхната уязвимост.
Фотографиите му с жертви на природни бедствия в момента са изложени в пространството Photography Quarter в артистичния лондонски квартал „Сохо“ и могат да бъдат разгледани там до 31 октомври.
Хората в портретите на Гидеон Мендел не ни гледат предизвикателно в очите. Те изглеждат спокойни, уравновесени, а в много случаи са потопени във водата, която е заляла домовете им.
“Погледът, който хората отправят към камерата, е визуалният фокус, емоционалният център на всяка една от тези фотографии”, обяснява Мендел пред BBC Culture.
Той признава, че са го питали: “Какво казват хората с погледа си?” И един от отговорите му бил: „Погледите им са загадъчни, но не непременно обвинителни. Не мисля, че те казват: “Виж, това е твоя отговорност”. А по-скоро – “Погледни какво ми се случи”. И ни приканват да станем свидетели на техния живот в този момент.
Южноафриканският фотограф започва работа по своите серии “Давещ се свят” и “Горящ свят” през 2007 г., след като през същата година е направил снимки на жертви на наводненията в Индия и Обединеното кралство, които са публикувани една до друга.
“Осъзнах, че хората, които бях снимал в Обединеното кралство и хората от фотографиите в Индия, бяха уязвими по един и същи начин. Независимо че техните съдби бяха много различни – едните можеха да се нарекат богати, другите – бедни, едните щяха да получат сериозна подкрепа от държавата, за да възстановят щетите, а другите – едва ли можеха да разчитат на кой знае каква социална подкрепа. Но фактът, че бяха потопени във водата, ги обединяваше. Затова нарекох тази серия “Потопени портрети”, споделя Мендел.
“Изглежда нелогично да се правят портрети в подобен трагичен контекст, но самите герои на моите снимки са ми споделяли, че нямат нищо против да ги снимам – дори напротив, смятат, че така е правилно. Те са естествени и всичко около тях е очевидно. Те не се опитват да спасят нещо – всичко около тях е наводнено.
Освен споделената уязвимост, която свързва героите на Мендел със зрителя, в неговите фотографии има и усещане за някакъв особен тип глобална уязвимост.
“Споделяме обща среда”, споделя Мендел и продължава: “Мисля, че хората се заблуждават, че наводненията са бедствия, които се случват на някакво много отдалечено място и че те са в безопасност. Бях много поразен, когато снимах последиците от наводненията в Германия през 2021 година. Имаше много жертви, както и огромни щети и много хора бяха гневни: “Това не може да се случи в Германия! Подобни бедствия настъпват в Бангладеш и в Африка, това не се случва тук”. Съществува усещането, че всички тези нещастия ще се случат на други хора – “някъде далеч”. Но скоростта на ужасяващите климатични промени, които се случват навсякъде по света, на най-неочаквани места, ни кара да преосмислим ситуацията, убеден е фотографът.
Преди да започне да снима пострадалите от наводнения, Мендел се чудел по какъв начин да коментира чрез фотографиите си изменението на климата. Доста време прекарал в разглеждане на различни фотоархиви на в сайта Flickr и си дал сметка, че на темата, която него го вълнува, най-лесно могат да се намерят стотина снимки на бели мечки и ледници.
За него обаче това било проблем – той искал изображения, които сякаш директно да гледат зрителя в очите. Така стигнал до идеята за пострадалите от наводнения.
