По-малко от месец ни дели от Рождествените празници, когато всички храмове ще се окъпят в светлини и настроение. Един от емблематичните християнски храмове е руският „Свети Василий Блажени“ в Москва, който с пъстрите си цветове сякаш винаги е изпълнен с празничен дух.
На него от Си Ен Ен посвещават информационен блок, започвайки с това, че когато в средата на XVI век, в сърцето на Москва храмът „Свети Василий“ е завършен, за него започват да се разпространяват легенди. Той представлява истински архитектурен подвиг – най-високата конструкция в града, имаща за цел да олицетвори мощта на Русия. Според легендата Иван Грозни наредил да се ослепят архитектите, работили по „Свети Василий“, така че никога повече да не могат да проектират толкова величествена сграда. И това е причината и до днес храмът да е забулен в мистерии.
Почти пет века след издигането му – през 1561 г., не е ясно със сигурност кои са архитектите, автори на шедьовъра. Споменават се две имена – на архитектите Барма и Постник Яковлев. Някои историци казват, че двете имена всъщност се отнасят до един човек и че „Барма“ наричали Постник Яковлев.
Неотдавна Уилям Бръмфийлд историк на руската архитектура отдели специално внимание на храма „Свети Василий“ в книгата си „Пътешествия из Руската империя“ (Journeys through the Russian Empire).
Представяйки я във видеоконференция той призна, че: „Наистина е странно как някои от най-важните факти, свързани с храма, не могат да бъдат проверени“.
Документацията е оскъдна, като години наред историци като Бръмфийлд са провокирани да работят като детективи, разплитащи сложни казуси, свързани с ровене в най-различни архиви.
„Предизвикателството в случая с храма „Свети Василий“ е, че е имало много пожари, варварски нашествия и природни катаклизми. Достатъчно е да си припомним една важна година – 1812-а, когато френската армия опустошава Москва и заради това много ценни архиви просто вече ги няма“ – казва Бръмфийлд.
Днес храмът „Свети Василий“, известен като Покровския храм, представлява няколко параклиса, изградени от червени тухли, и издигнати около централната конструкция. Всеки параклис е с ярко оцветен купол в синьо, зелено, червено и жълто. Катедралата е известна в цял свят с приказния си вид и привлича около 400 000 посетители годишно, като се е превърнала във важен културен символ.
През годините шедьовърът, намиращ се на Червения площад, претърпява значителни промени. Първоначално храмът се нарича „Света Троица“. През 1583 г. сградата изгаря, но само в рамките на едно десетилетие е възстановена. Историците не са сигурни как точно е изглеждала катедралата преди пожара, но въз основа на писмени описания от онова време и гравюра от XVII век, те добиват някаква представа за вида му. Емблематичните шарени куполи са добавени по-късно. Въпреки красотата си, при управлението Йосиф Сталин храмът е заплашен от събаряне.
Демонстрация на сила и власт
Това, което историците знаят със сигурност, е, че през 1555 г. Иван IV Грозни разпорежда да се изгради църквата като демонстрация на военна мощ, за да се отбележи триумфът на Русия над Казанското ханство, срещу което векове наред се водят Руско-казански войни.
По думите на Бръмфийлд храмът е натоварен с ясно политическо значение – демонстрира силата на Иван Грозни като Велик владетел, известен още и като първия цар.
Храмът става известен като „Свети Василий“ при управлението на сина на Иван Грозни – цар Фьодор. Тогава е издигнат и последният параклис в чест на светеца Василий, където се намират и тленните му останки. Той става изключително популярен и на него вярващите се молят, търсейки изцеление и подкрепа.
При изграждането на храма голяма заслуга имат и италиански зидари, чието дело е емблематичният купол от червени тухли на Флорентинската катедрала. Между 1475 и 1510 г. италиански архитекти възстановяват историческия комплекс – Кремъла в Москва.
Цветните куполи
Макар и днес шарените куполи да са запазена марка в руската архитектура, никой не е съвсем сигурен кога за първи път те са се появили в Русия. Възможно е „Свети Василий“ да е първият храм с подобна украса. Днес шарени храмове могат да се видят в цяла Русия, включително и построената през 2008 г. църква „Преображение Господне“ в Звездното градче край Москва има 13 сини купола.
Според Брумфийлд архитектите, проектирали „Свети Василий“, издигат куполите, вдъхновени от традицията на Османската империя, като с тях искат да демонстрират победата над Казанското царство – някога татарска държава. Според други историци на изкуството куполите напомнят църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим.
През XVI век руснаците започват да възприемат територията си като новата свещена земя – обяснява Брумфийлд. По онова време Йерусалим е под властта на османците, също както и бившата римска столица Константинопол и нито един от тези градове не е признат от Папската власт. Ето защо, издигайки храма, те вярват, че така ще превърнат Москва в новия свещен град.
Цветовете по стените на „Свети Василий“ са добавени допълнително – от края на XVII век до средата на XIX век.
„Руснаците обичат цветни декорации“, казва Брумфийлд и добавя, че цветовете въодушевяват жизнеутвърждаващо, имайки предвид, че в Москва зимите са дълги и мрачни.
Освен това храмът „Свети Василий“ е като жив организъм – променя се непрекъснато, но и до днес е символ на Москва и на силата на Русия.
Всъщност способността му да се променя е най-вероятно причината, поради която храмът е устоял толкова много години и съвременниците на всяка епоха го възприемат като свой символ. Няма друга постройка в Русия, която да привлича такава отдаденост и любов като „Свети Василий“, завършват коментаторите в американската телевизия Си Ен Ен.
